сряда, 5 декември 2012 г.

Да влезем в релси

Да влезем в релси



„Сега трамваят е нащрек, внезапно забелязал,
че вече съм един човек, от релсите излязъл”
Обичам те до тук,Георги Константинов









 След лятото, претоварило ни с горещини, краткия септем­ври, в който така и не влязох­ме в час, сега вече можем спокойно да се оплачем от ок­томври. Досадните дъждове, първите студени дни, горещи­ните по никое време, антици­клоните или циклоните, обла­ците, липсата на настроение, никаква почивка чак до Коле­да...Въображението е за да го използваме и можем да си намерим още причини да из­паднем в есенна депресия.
Действително, според пси­холозите времето след лят­ната почивка е трудно за преодоляване. Някои изпадат в депресия, други трудно пре­минават към активен режим на работа. Ако първото със­тояние може да се приеме за знак, че нещо в ежедневието ни не е наред и през вакан­цията просто сме избягали от действителността, то втората ситуация е напълно нормал­на. Организмът ни има нужда от време за пренастройване от пасивното и отпуснато еже­дневие към обичайния рабо­тен ритъм. Ако сме си дали целия септември за това, браво на нас – плавният пре­ход води до по-малко стрес и вероятно вече владеем ситу­ациите. Ако обаче месецът е отлетял безметежно, като „от­пуск в града” и сега планира­ме да се включим екстремно в обичайното си разписание, много е възможно трудно да влезем в релси.
На разположение са ня­кои техники, с които можем да се справим по-успешно:


  •  Добре е да завъртаме постепенно колелото и да не очакваме да свършим за един ден всички отложени ангажи­менти.
  •  Съставянето на списък със задачи за следващия ден, по възможност по прио­ритети и неотложност, ще ни даде време да организираме работата си. Подобен тайм-мениджмънт от 10 минути предварително планиране ще ни икономиса два часа време и няма да се чувстваме като пожарникарска кола.
  •  Хубаво е да започнем деня няколко минути по-ра­но (този съвет отново важи, не само за първите дни след ваканицята). Допълнителните минути можем да запълним с нещо, което наистина обича­ме.
  •  Трябва да си осигурим време за почивки – в момен­та, в който усетим, че сме се претоварили или не можем да се справим с някоя задача е добре да „сменим фокуса” за 10 минути. На всеки час ак­тивна работа няколко минути почивка ще ни отморят, без да изгубим работния си ритъм.
  •  Добре е да се опитваме да изразяваме себе си. Мо­жем да намерим време всеки ден за някое от нещата, кои­то харесваме – от пиенето на капучино до слушането на му­зика, онлайн игра или бягство във фейсбук. Положителните емоции повишават ендорфи­на в тялото ни, което подсил­ва имунната ни система.
  •  Не трябва да задържаме негативните си емоции, те ни интоксикират! Това не озна­чава да вдигаме скандали, а да кажем/покажем спокойно какво не ни допада и какво смятаме за неприемливо, както и отстъпките, които сме склонни да направим (ако е необходимо).
  •  Повишаването на физиче­ската ни активност ще донесе бързи положителни резулта­ти. Заседналото ежедневие и липсата на движение се отра­зява зле на тялото и психика­та ни. Движението способства оросяването на мозъка и така енергезира организма ни. Ако нямаме възможност да спор­туваме активно, можем всеки ден да извървяваме опреде­лено разстояние пеша. Съве­тите са това да са не по-малко от 1000 крачки на ден.
  •  Използването на контрас­тен душ е много полезно. Ор­ганизмът реагира на промя­ната в дневния ни режим със забавени реакции в обмяната на веществата. Контрастният душ възвръща скоростта на обменните процеси, сутрин помага за разсънването и прилива на енергия, а вечер прави съня по-спокоен.
  •  Да не забравяме култура­та на хранене. Важно е какво ще поднесем на организма си - когато се храним ние изпра­щаме енергия и определени вещества до всяка наша клет­ка.
  •  Чудесно ще бъде да запо­чнем да приемаме храненето не като ангажимент и нещо което правим на крак, а като празник за сетивата - от вкусо­вите рецептори, през аромата до цветовото богатство в чи­нията ни.

Разбира се, всичко това няма да подейства като ма­гическа пръчка, но ще прео­долеем по-лесно смяната на сезоните, ще влезем в релси и ще изпитаме радостта да се грижим за себе си!

понеделник, 19 ноември 2012 г.

„Факел на свободата“: за жените, цигарите и равноправието

„Факел на свободата“: за жените, цигарите и равноправието

Всеки ден, от първата чаша кафе сутрин, правим избор на нещата, които използваме, консумираме, обличаме. Той е съзнателен и лично наш. На пръв поглед. Отвъд него, на подсъзнанието и мислите ни е оказано влияние, което предо­пределя покупките, вкусовете и дори мнението ни. 
 
След обявяването на цига­рата за „факел на свободата“ Бернайс успява да изобрази цялата си идея в рекламата за Virginia Slims „You’ve come a long way, baby” („Измина дъ­лъг път, скъпа”)


Мира Василева


Съзнателната и интелиген­та манипулация на общест­веното мнение и поведение е важен елемент на демокра­тичното общество. В почти всяко действие в нашето еже­дневие, без значение дали в сферата на бизнеса или по­литиката, на
 социалния ни договор и етичното мислене или при обикновената покуп­ка, ние сме управлявани в решенията си. Вкусовете ни се формират от сравнително малък брой хора, които разби­рат мисловния процес и соци­алните настройки на масите. Както казва още в началото на XX век Едуард Бернайс, осно­воположник на PR-a, „Те дър­пат нишките, които контроли­рат публичното мнение.“
Защо сапунът Ivory е пред­почитан от повечето доктори в САЩ и сме убедени, че закус­ката „бекон с яйца“ е типична­та американска закуска?
Защо за една нощ изчез­ва 100 годишното табу върху женското пушене?
Има много въпроси, на кои­то единствения отговор е: за­щото Едуард Бернайс е казал така. По-неперсонифицирани­ят отговор е: заради добрите PR и реклама.
Когато запова своята ра­бота в началото на XXти век, Едуард Бернайс открива един неизползван до тогава подход в рекламата – не рекламира изключителното качество на продукта, а продава цял нов свят на потребителя. В този свят предлагания от него про­дукт е с неизмерима ценност.
От къде Едуард Бернайс е знаел, че този подход ще про­работи? Можем да се обър­нем за отговор към неговия чичо, Зигмунд Фройд. Идеите му за психологията повлияват всяко направление в общест­вената сфера, но нищо друго не е така драматично проме­нено като рекламата. Фройд и Бернайс често дискутират въ­проси, свързани с човешката психика и поведение. Именно тези разговори водят Бернайс до извода, че може да про­мени мисленето на хората за почти всяко нещо в живота им.
Промяната в начина на ми­слене на поколенията изисква синхронизирани действия по много направления и именно това е ключа за успеха на Бер­найс. Преди него рекламното лице е трябвало да „сияе“ да­леч от конкуренцията. След Бернайс нещата вече не стоят така. За първи път той използ­ва нов подход в рекламата на цигари.
Marlboro иска да продава повече от Camel, но всички ци­гарени компании се стремят към увеличаване на броя на пушачите. Ето защо American Tabacoo Company се обръща към Бернайс за помощ. Цел­та е да се премахне табуто „пушене от жени“. Чрез пси­хологическия анализ Бернайс стига до идеята, че цигарите/пурите символизират мъжки полов орган и съответно пу­шенето е предизвикателсво към мъжката сексуалност до такава степен, че напълно несъзнателно мъжете държат жените далеч от този навик. Бернайс споделя, че „жените биха пушили тъй като тогава биха имали свой собствен пе­нис“. Тези изводи са основа­та на една от най-успешните кампании на Бернайс.
Той наема красиви млади жени за участие във Велик­денското църковно шествие в Ню Йорк. Те са инструктирани да вървят в първите редици на шествието, хванати ръка за ръка, пушейки демонстра­тивно. Междувременно под­сигурява присъствието на всички известни репортери и фоторафи на мястото, на кое­то се сливат няколкото лъча на шествието .
На слеващия ден статии­те, написани от Бернайс, са публикувани в цялата страна, съпроводени с големи сним­ки, показващи смелата доб­родетелност на тези млади момичета и техния „Факел на свободата”. Целта е да се по­каже, че жените са равностой­ни на мъжете във всяко едно отношение. За една нощ „жен­ското пушене“ се превръща от табу в изразяване на женската свобода.
Бернайс спира да прода­ва на разума ни и се насочва към емоциите. Той пренасоч­ва Америка от потребление, базирано на нуждите към та­кова, основано на желанията. Фабриките спират да произ­веждат просто стоки и започ­ват да се водят от нашите желания. Това, което продава не е полезността, а имиджа на продукта. Много от предста­вите ни са напълно невярни и умишлено манипулирани. Всеки ден се води война за контрола над съзнанието ни. Милиони средства и усилията на най-светлите и креативни умове се използват за да взи­маме решания и да правим изводи, които не винаги са в наш интерес.
Едуард Бернайс създава те­орията, че хората могат да бъ­дат накарани да искат неща, от които не се нуждаят, чрез въздействие върху техните подсъзнателни желания (сво­бода, успех, любов и т.н.) Бер­найс и теоретика на пропаган­дата Уолтър Липмън, които са членове на Американския правителствен комитет за пуб­лична информация, заедно стигат до извода, че „ модер­ната пропаганда е непрекъс­нато усилие да се създадат събития, които да повляят на отношенията на обществото към предприятия, идея или група.“ (Bernays, Propaganda, 1928) Така за една нощ пуше­нето от жени се превръща в примамлива и напредничава идея.



От тук нататък цигарените компании започват да създа­ват реклами, насочени към жените.
Lucky Brand Cigarettes об­вързва цигарата с актуалната 
към момента мода за много слаби жени 
с рекламата си „За по-слаба фигура: 
Вземи си Lucky вместо към сладкиш”


 Marlboro също се включва в актуалния тренд. В пълен контраст на познатите днес на всички ни реклами на мъжест­вени каубои, Marlboro започва кампанията „Нежно като Май” за женски цигари, които са леки и приятни за пушене.
През 1930г. Chesterfield зая­вява в рекламата си на цига­ри, че “жените се вглеждат в дима …откакто гласуват” (ре­кламата по-долу)

Цигарените производите­ли стигат до там, че започват да учат жените как да пушат „правилно”. Някои компании, като Philip Morris, дори правят демонстрации за начина на пушене. Привлекателна ме­дицинска сестра обикаля ця­лата страна, за да покаже на жените правилния етикет на пушене. Тя описва и разлики­те между мъжкото и женското „дърпане”! Сред нещата, кои­то не трябва да се допускат, според лекцията, са лошия начин на отваряне на кутията, „пуфтенето като парен локо­мотив“ и следите от червило по цигарите. Това „образова­телно“ пътуване е широко от­разено в пресата.
Към всичко това се присъ­единява и Холивуд със заше­метяващите си звезди, които палят цигара от цигара.
Така комбинирането на пушенето със свободата създава нов тип потребите­ли на цигарите и доказва те­орията на Бернайс, че търсенето и желанието трябва да бъдат създавани.

четвъртък, 15 ноември 2012 г.

Непреодолим враг ли е ТЮТЮНОПУШЕНЕТО?

Доротея Набоко, доктор по фармация

Първата цигара може и да е последна, но може да ни въведе в затворения кръг на тютюнопушач с дълъг стаж. За някои хора, отказването от цигарите е въпрос на решение, за други труден и дълъг път на спиране и връщане отново към цигарите. Каква е причината за трудността при спирането на цигарите и дали е толкова непреодолим пътят към тяхното отказване?


Когато не можете без първата цигара, веднага след събуждането, вече сте влезли в омагьосания кръг на тютюнопушенето. С тази цигара, чрез която тялото ви въвежда първата за деня доза никотин, се стартира последващата нужда от още и още никотин за поддържане на неговите нива в кръвта. Вие вече сте зависим от цигарите. Но до тук се стига постепенно. Колкото по-продължителен е стажът ви на пушач, толкова по-навътре влизате в зависимостта от цигарите, губите контрол и воля за тяхното отказване. Тук няма значение колко силни или слаби цигари пушите, вие ще развиете зависимост.
Какво ни кара да привикнем към цигарите
Съществуват два вида зависимости – физическа и психическа. Психическата зависимост може да се преодолее с подходяща терапия с помощта на психолог. Физическата зависимост е въпрос на процеси, които се извършват в нашето тяло на ниво молекули и рецептори и често за нейното преодоляване е необходимо трайно лечение с медикаменти. Психическата зависимост е водена от желанието или нуждата за цялостност, щастие, покой, но с помощта на външни средства/обекти. Тя постепено се превръща в патологична привързаност и вяра към обекта, който я провокира, изграждайки стабилни взаимоотношения, а също и своего рода ритуал в ежедневието. (Nakken, C.). „Физическата зависимост е хронична, прогресираща, потенциално фатално биогенетично и психологично обусловено заболяване, проявяващо се със загуба на контрол, промяна в личността и настроението със социално значими последици.”(Christen, AG; Christen, JA; 1989).
Никотиновата зависимост се поставя сред социалнозначимите незаразни заболяванията от Световната здравна организация.
Когато никотинът постъпи в организма ни, той се свързва с никотиновите рецептори. Така организмът ни не чувства липсата на никотин и ефектите от него се усещат от цялото тяло до момента, в който тези рецептори престанат да бъдат насищани. Тогава пушачът търси следващата цигара. Това се случва, когато нивото на никотин в кръвта спадне. Ставаме напрегнати и раздразнителни в търсенето на ново „равновесие“. Този момент се нарича синдром на отнемане или абстиненция, характерни за зависимостта. Така биваме въвлечени в омагосаният кръг на тютюнопушенето. Цигарата, като източник на никотин, се свързва с този баланс и източник на удоволствие. Постепено ритуалът да вземеш цигара в ръка придобива двойнствен смисъл, обвързан в психическа и физическа зависимост.
Запитвали ли сте се какво става с Вас, когато пушите?
Science World (Nov 15, 1996) ви дава този отговор.
ЦИРКУЛАЦИЯ
При пушене никотинът стеснява кръвоносните съдове и нарушава циркулацията на кръвта.
КРЪВ
Въглеродният монооксид в цигарения дим измества до 12 % от кислорода, пренасян от червените кръвни телца. До различните части на тялото достига по-малко кислород, което води до намалена физическа активност.
ФЕРТИЛИТЕТ
Пушенето намалява фертилитета, както при мъже, така и при жени. При мъжете пушачи броя на сперматозоидите намалява и дори могат да стигнат до импотентност. При бременните жени пушачки съществува риск от аборт, преждевременно раждане и различни аномалии у новороденото.
ДИХАТЕЛНА СИСТЕМА
Пушенето нарушава развитието на белия дроб при юношите и намалява тяхната дихателна способност, като особено вреден е катрана в цигарения дим. Цигареният дим е главният виновник за рак или емфизем на белия дроб.
СЪРЦЕ
Пушенето кара сърцето да работи по-трудно, за да изпомпва от 10 до 25 пъти повече кръв за минута. До сърцето, достига по-малко количество кислород, което може да доведе до различни болести. Пушенето повишава кръвното налягане в кръвта с 10 до 15 %, увеличавайки риска от инфаркт или инсулт.
КОЖА
Пушенето уврежда еластина, еластичните нишки, които поддържат кожата гладка и без бръчки. Никотинът в цигарения дим стеснява кръвоносните съдове близо до повърхността на кожата. По този начин по-малко кислород и влага стигат до лицевите клетки и тъкани. Резултат: ранни бръчки, особено при жените.
ОЧИ
Пушенето може да доведе до слепота. Според изследванията, пушачите имат два пъти по-голяма склонност да развият макулна дегенерация или друго увреждане в резултат на намален приток на кръв в ретината.
ЗЪБИ
Зъбите на пушачите са жълти от катрана в цигарения дим. Пушенето уврежда венците, което води до ранна пародонтоза и последваща загуба на зъби.
МОЗЪК
Защо пушачите продължават да посягат към цигарите, даже когато знаят, че пушенето е вредно? Защото никотинът активира мезолимбичната система – тази част от мозъка, която произвежда хормоните на удоволствието, които ни карат да се „чувстваме добре”.
СТОМАХ
Пушенето на цигари стимулира производството на стомашни сокове, което може да доведе до гастрит и язва.
Тютюнопушенето е един от предотвратимите рискови фактори за смъртност от сърдечно-съдови, белодробни, онкологични и др. заболявания. Дали ще решите да откажете цигарите или не, е въпрос на личен избор.
На колкото по-ранен етап вземете решение за отказ, толкова по-лесно ще преодолеете зависимостта и толкова по-рано ще се насладите на „последиците”.
Никотиновата зависимост е най-честата причината за трудността при спирането на цигарите, но и за нейното преодоляване си има решение. Съществуващата широка гама от продукти за лечение на никотинова зависимост и изборът на адекватно средство в помощ при отказването на цигари ни дават специалистите - лекари и психолози.
Запомнете: Няма невъзможни неща! Не се отчайвайте дори, ако не успеете. Почти никой не е успял от първия път. Не се отказвайте. Мислете позитивно, опитвайте отново, докато не постигнете желания резултат. И помнете, че никога не сте сами и винаги може да потърсите помощ от близък, приятел или специалист. Успех!

петък, 9 ноември 2012 г.

Културата на хранене – начина на живот, а не бърза диета!

 

Нашата храна е нашето здраве, попитайте стомаха си! Ако искаме да имаме стома­шен комфорт, без киселини, язвени болести и гастроезо­фагеален рефлукс, трябва да започнем да обичаме храната си и себе си. Да подхождаме с уважение към това, с което се храним.
Да създадем култура на хранене за себе си и близките си. Стъпка по стъпка.
• Яжте повече плодове, зе­ленчуци, пълнозърнести хра­ни, млечни продукти, постно месо и боб.
• Яжте по-малко рафини­рани продукти, пълномаслено мляко, пълномаслено сирене, сода.
• Забравете хамбургерите! Забравете и «закуските»!
• Не пийте течности по вре­ме на хранене, а ако се нало­жи, това трябва да става бав­но и на малки глътки.
• 20-30 минути преди хра­нене изпийте чаша сок или из­яжте някакъв плод. Плодовете се ядат преди храненето, не като десерт.
• Салатата преди основ­ното хранене не може да го замести. Илюзията за ситост минава твърде бързо и пося­гаме към вафлите или други „полезни“ храни.
• Картофите и оризът не са препоръчителна гарнитура към месото и рибата.
• Откажете се от консерви­те, концентратите и полуфаб­рикатите, имат много сол и консерванти.
• Пийте повече вода (1,5-2 литра дневно).
• Винаги закусвайте сутрин, а вечерята спокойно може да пропуснете.
Заедно с по-внимателни­ят избор на храна трябва да активизираме и физическата си дейност. Всяка физическа активност е добре дошла. Хо­денето пеша, изкчаването по стълби, разходките, миенето на прозорци и градинарство­то, обикновената гиманстика, са лесни начини да поддържа­те на форма
За изграждането на прави­лен режим може да ни помог­не пирамидата на храните, която е ориентир в съчета­нието на продуктите. Тайната на правилното хранене е в подреждането на различните храни по важност и по начин, който отговаря на темпа ни на живот.
При Пирамидата храните са подредени на 5 нива по порции:
1 ниво: въглехидрати - хляб, тестени изделия, мака­ронени изделия, кафяв ориз, картофи, овесени ядки. Позво­лено е консумирането на 4 до 8 порции на ден.
2 ниво: плодове и зеленчу­ци. Няма ограничение в коли­чеството, може да ги включите във всяко хранене. Задължи­телните порции са минимум 5.
3 ниво: белтъчините (про­теини) (растителни и живо­тински): боб, леща, соя, риба, пилешко и телешко месо, не-тлъсто свинско месо, млечни изделия. От тези храни се препоръч­ват от 3 до 5 порции дневно.
4 ниво: мазнини: олио, зехтин, ядки (от 3 до 5 порции дневно), но не е задължително.
5 ниво: сладкиши, сладолед, шоколад. Внимавайте с тях!
Пирамидата не е задължително пра­вило, тя е помощ за интелигентен избор на храни

вторник, 6 ноември 2012 г.

Денят на независимостта: след като достигнахме I място в Европа по брой пушачи, е време да се освободим от вредния навик


Тази година 15 ноември е Международния ден без тютюнопушене

 

 

Международният ден без тютюнопушене се обявява всеки трети четвъртък от месец ноевмри. Тази година той се провежда под надслов: Ако не аз – кой, ако не сега – кога?”
Всяка страна отбелязва датата по различен начин, като общото е насърчаване на отказването от цигарите и запознаване на населението с вредата от тютюнопушенето. Това е световен проблем, като според последните проучвания около един милиард мъже и 250 милиона жени в Света пушат.
В Европейския съюз броя на пушачите достига 29%, като най-големият процент е в Югоизточна Европа. Според някои проучвания, България с 42% е на първо място по брой пушачи сред населението. На 2ро място се нарежда Гърция, където след увеличение на цената на цигарите процента е паднал до 39. Непосредствено след нея са Латвия, Румъния, Унгария. До месец май тази година, по официални данни, пушачите у нас са 39%, което ни поставяше на 2ро място в Европа. Няма значение кое от първите две места заемаме, данните са повече от тревожни! Шокиращо е, че повече от половината българи на възраст под 14 години вече са изпушили първата си цигара. По данни на Европейски проект за изследване на училището през 2011г., цитирани от министър Атанасова, 64% от 16-годишните ученици са пушили поне една цигара през живота си. Момичетата (45%) пушат повече от момчетата (32.7%) и се нареждат на 2 място сред връстниците си в Европа. Учениците у нас са на 4-о място по тютюнопушене сред 36 европейските страни.
Най-активни са пушачите на възраст между 25 и 45 години, като броят им нараства. Увеличава се и процента жени-пушачи, включително и бременни. Според данните 32% от жените и 46% от мъжете в България са редовни пушачи.
От Министерство на здравеопазването смятат, че увеличението на цените на цигарите през следващата година значително ще намали броя на подрастващите пушачи. Тепърва ще даде отражение и въведената пълна забрана за пушене на обществени места, както и все по-често налаганите глоби. Вредният навик „бърка” в
джоба по много ралзични начини. Истината е, че спирането на цигарите едва ли ще доведе до значителни спестявания. Статистически обаче, освобождаването от вредния навик осигурява от 3 до 6 години по-дълъг живот и подобряване на качеството на живота.

събота, 6 октомври 2012 г.

  Щипка подправка за разкош

В масовата представа за здравословно хранене се е настанил образа на сурови зеленчуци, нискокалорични и обезмаслени продукти, мал­ко количество пилешко месо и отвреме навреме риба. И разбира се, всичко това без никакви подправки, може би малко сол.
Само мисълта за подобна храна може да те остави гла­ден или готов да се откажеш от здравословното ядене. Това обаче съвсем не е не­обходимо. Помислете си за италианската кухня и богатите и вкусове и аромати и го съпо­ставете с факта, че сред евро­пейските народи италианците са най-малко засегнати от зат­лъстяване. Франция се сла­ви с искрената си любов към деликатесите и откри гурме културата за Света, а в статис­тиката са на едно от послед­ните места по брой на хора с наднормено тегло.
Повечето национални кух­ни са пример за правилно съ­четаване на храни и богатство на вкусове. Причината за над­норменото тегло е че забрави­хме да им се наслаждаваме. Хапваме на крак, по възмож­ност полуфабрикати и пропус­каме изцяло удоволствието от храненето. Не се наслаж­даваме на вкусовете, защото нямаме време да приготвим храната така, както помним, че са я приготвяли майките и бабите ни. Заместихме „ясти­ята” с предястия и сандвичи, направени в микровълновата печка. Забравихме това, кое­то е събирало хората около масата и което днес изглежда като чревоугодничество – до­машно приготвения обяд или вечеря, гарниран с приятни разговори. Който се оказва, че е бил и здравословен. Да се върнем назад и да си спомним с какво се ядеше патладжана? Към доматите не добавяхме ли босилек или щипка захар за разкош и вино към месото за опиянение от аромата?
Книгата със записаните на ръка стари рецепти не е де­моде, там са описани кой про­дукт с кой се съчетава, имаме наръчник за правилно съотно­шение на мазнини, въглехи­драти и белтъчини. На всичко отгоре с много подправки и вкус, от който „да си оближеш пръстите“.
Културата на хранене, из­градена при различните наро­ди чрез националните кухни, е съчетание от правилно хра­нене, честота на храненето и начин на комбиниране на яс­тията с подходящи напитки. Не случайно в Италия ястията се приемат с вино, включител­но на обяд. За нашите ширини силната ракия е подходяща за малко по-тежката ни нацио­нална кухня. Това разбира се, не трябва да ни служи като оправдание за прекаляване. Именно затова говорим за „култура на хранене“, която включва съчетаването на вку­сове и хранителни вещества, но е и част от една цялостна култура на живот. Тя показва отношението ни към самите себе си, както и към близките ни.

вторник, 2 октомври 2012 г.

Игрите на глада: след неправилното хранене сме гладни, но пълни

Всеки 6ти възрастен в Света страда от наднормено тегло

 

 Полуфабрикатите, нере­довното хранене и липсата на движение ни превърщат в изгладнели, недоволни и закръглени индивиди.


Според статистиката на Световната здравна организа­ция за 2012г. един от 6 страда от затлъстяване, 1 от 10 от диабет и 1 от 3ма от високо кръвно налягане. според д-р Маргарет Чан, директор на СЗО, данните са доказател­ство за драматичното уве­личение на предпоставките за сърдечно-съдови и други хронични заболявания, осо­бено сред страните с ниски и средни доходи на глава от на­селението.
Броят на хората с над­нормено тегло се е удвоил от 1980 до 2008 в световен мащаб. Проблемът е толко­ва сериозен, че Световната здравна организация обявява 24 октомври ден за борба със затлъстяването. Днес поло­вин милиард хора или 12% от световната популация са засегнати от затлъстяване. Очакавано най-голям е делът на засегнатите в САЩ (26%) и най-малко в Югоизточна Азия (3%). Данните и за Европа са тревожни. Според европей­ската статистическа служба Евростат, съотношението между затлъстелите хора и останалата част от населе­нието варира между 8 на сто и 25 на сто сред 19-те страни членки на ЕС. Най-засегнати са британците, от които една четвърт са с наднормено те­гло (23,9% от жените и 22,1% от мъжете), населението в Малта (21,1% от жените и 24,7% от мъжете), Унгария, Латвия и Естония.
Най-слабо засегнатите от този „сериозен здравословен проблем“ са Румъния (8% от жените и 7,6% от мъжете, Ита­лия (9,3% от жените и 11,3% от мъжете) и Франция (12,7 процента от жените и 11,7 на сто мъжете).
За България тези проценти са 11.3 за жените и and 11.6 за мъжете.
Tази тревожна тенденция се дължи не на преяждането, а на неправилното хранене. Обик­новено денят започва само с кафе; обядът минава с тестени и мазни „закуски” или „нещо на крак” от заведения­та за бързо хранене. Всичко приключва с обилна вечеря у дома, по възможност пред телевизора. Това се гарнира с минимална физическа актив­ност.
Поради некачествената храна, която приемаме през деня, нямаме усещане за си­тост, готови сме да похапваме твърде често всякакъв вид „junk foods” , а вечер успява­ме да преядем. Като резул­тат не спим добре, храната не се преработва бързо и на сутринта отново не сме глад­ни. Подобен режим гарантира наднормено тегло и влошено здраве.  За да излезем от този за­творен кръг е достатъчно да следваме няколко лесни за приложение правила. Става въпрос не за стриктни досад­ни задължения, а за изгражда­не на кулутра на хранене, на двигателна култура и в крайна сметка за промяна в стила и културата ни на живот.


вторник, 11 септември 2012 г.

Ключовете към честността

Д-р Сюзън Кембъл е консултант по взаимо­отношенията. Тя е ав­тор на девет книги за връзките и разрешаване­то на конфликти, вклю­чително на последния бестселър „Какво е реал­но”, на който е основана и тази статия.

Д-р Кембъл участва в стотици международни конферецнии и е тре­ньор на хиляди двойки и отделни индивиди. Тя е председател на органи­зация с нестопанска цел, която е в класацията Fortune 500.

Гост-лектор е в Хар­вард, Станфорд и Кали­форнийския универси­тет.

 

 
Комуникацията между хо­рата е многопластово „нещо”. Поради този факт, много от нас се чувстват неадекватни в опитите си да се разберат с другите. Всеки път, когато се опитваме да общуваме, има най-малко две нива на това: откритата комуникация, ко­гато отсреща чуват думите и виждат жестовете и скритото послание, което е много по-свързано със значението на думите.
Второто ниво на комуника­ция е нещо, което обикновено пренебрегваме, защото няма­ме „речник”, за да го преве­дем. Да разгледаме следния пример: когато Иван Петров влиза при офис асистента си Нешка, тя заявява: “Почти съм готова с Power Point пре­зентацията; после трябва да преправя промо-то за търгов­ското изложение и после, ако остане време, ще направя финансовия отчет от петък.” Това е откритото съобщение - малко информация за зада­чите и.
Какво е скритото послание? Нешка казва на шефа си, че е претоварена с твърде много задачи, така че е най-добре той да не иска нищо повече от нея за деня. Иван Петров приема и регистрира съоб­щението на две нива – чува думите и изпитва дискомфорт от тях, но като повечето хора, не е трениран да „разчита” из­точника на дискомфорта си и отговора е „Благодаря, че ми каза”.

ОТПУШЕТЕ КАНАЛИТЕ
Комуникация като тази ос­тавя и двамата с усещане за непълнота и недовършеност. Така следващия път, когато разговарят, недоизказаното общуване ще се отрази на комфорта между тях и качест­вото на съвместната им рабо­та. С времето, ако тези непъл­ни комуникации се повтарят, техния съобщителен канал ще стане по-запушен. Ако Петров има по-добри умения
за общуване, той може да от­бележи неловкото усещане, вместо да отговаря автома­тично. Ако познава седемте ключа към истинската кому­никация, той можеше да отго­вори: “Чувствам се неудобно от това, което каза. Искаш да кажеш, че не можеш да пое­меш повече работа ли?”
Използвайки ключови фра­зи като „Това, което ми каза, ме кара да се чувствам...” дава възможност на Иван да изкаже мислите и усещането си спрямо чутото. Така може да обърне внимание на по-фините си реакции и да от­говори по-автентично.

ИЗОБЛИЧАВАНЕ НА НА­МЕРЕНИЯТА ЗА КОНТРОЛ
В изследванията си открих, че почти 90 на сто от цялата човешка комуникация идва от намерението за контрол (скрито или несъзнателно). Повечето от нас не са наясно кога искаме да контролираме ситуацията и кога изразяваме нашите чувства и мисли прос­то за обмен на информация.
Намерението за контрол се разкрива в много дегизиров­ки:
• отричане, че чувстваш болка, когато си наранен;
• опит да впечатлиш други­те;
• манипулиране, за да полу­чиш каквото искаш;
• сговорчивост, за да се из­бегне кавга;
• лъжа, за да се защитят не­чии чувства;
• опит да се разбере нещо, което не можем да знаем, вместо да живеем с неопре­делеността на ситуацията (например заключения или предположения за това как­во означава пове­дението на някой друг);
• мълчание, за да се избегне кон­фликт;
• игра на сигурно, за да не се разкла­ти лодката;
• опит да изглеж­даме по-приобще­ни или улегнали отколкото се чувст­ваме.
Като погледнете този спи­сък, ще забележите, че из­броените модели са свързани с избягване на неудобните чувства (напр. безпокойство, загуба на контрол) или на не­желаните резултати.
Може ли да разпознаете себе си в един или повече от тези примери?
Ако е така, вероятно сте наясно, че този вид контрол не работи в действителност. Може да се придържаме към илюзията за контрол и да се опитваме да предсказваме или манипулираме резултата. Например, да опитаме да се почувстваме по-удобно, като предположим, че знаем как ще реагира някой друг спрямо нас. Но със сигурност НЕ МО­ЖЕМ ДА ЗНАЕМ неща, които се променят във времето.
Ако се фокусирате повече върху избягване на диском­форта на “незнаенето”, откол­кото върху общуването и ис­тинското слушане на другите, вие не присъствате реално: вие сте в мислите си или в бъдещето. Опитът да се из­бегне несигурността е много стресиращ.
От друга страна, когато отпуснете захвата, остави­те нещата да се разгърнат и обърнете внимание на това, което всъщност се случва (за разлика от това, което искате да се случи или от което се страхувате), вие сте естест­вено по-уверени.
Повечето хора дори не осъз­нават факта, че по-голямата част от тяхното общуване идва от намерението за кон­трол. Не е чудно, че те често се чувстват разочаровани и извън контрол. Колкото пове­че се опитвате да контролира­те нещата, толкова повече се чувствате извън контрол.
Когато сте по-съсредоточе­ни върху създаването на до­бро впечатление, отколкото да изразите себе си автентич­но, засилвате страховете и тревогите си. Вие в известен смисъл, потвърждавате, че ако нещата не се развият спо­ред вашите надежди и пла­нове, нищо няма да е наред. Това поставя благополучието ви на доста нестабилна поч­ва.
Фактът е, че ще бъдете до­бре, но единственият начин наистина да откриете това и да се научите да си вярвате, е да рискувате да изразявате това, което искате, да казвате какво виждате и знаете и да изразявате себе си честно.

Започнете с тези 7 ключови фрази


“Като казваш това, чувствам ...”
“Искам ...”
“Имам някои неща за изясняване”.
“Заинтригуван съм.”
“Оценявам това, което ти...”
“Чуваме те, но имам различна гледна точка”
“Можем ли да поговорим за това как се чувстваме, във връзка със случилото се?”

понеделник, 10 септември 2012 г.

За истината в рекламата и подвеждащата реклама

Рекламни послания ни заливат отвсякъде – всеки ден, от сутрин до вечер, създадени с единствената цел на всяка цена да достигнат до нашите сетива. След което в ролята си на потребители правим своя избор – съзнателно или не, повлияни от великата сила на Рекламата. Дали най-добрия е най-рекламирания продукт и вярно ли е всичко в рекламните послания?
За отговорността и коректността в рекламата на лекарства потърсихме мнението на специалиста:

За истината в рекламата и подвеждащата реклама

Доротея Набоко, доктор по фармация
Според своето предназначение, основната задача на рекламата е да предаде своето послание  като ни информира за дадена стока или услуга. Целта й е да привлече и задържи вниманието на потребителя и по възможност да го накара да извърши действие – покупка. Покупката може да се предизвика на момента, когато рекламата е на мястото на продажба, или впоследствие.
Но дали всяка реклама дава точна и навременна информация?
Има случаи, в които тя може да доведе до неправилна употреба и дори да заблуди потребителя.
Една компания, която държи на дълготрайни отношения с потребителя, никога няма да използва неточно, непълно или подвеждащо послание в рекламата си. Тя ще бъде винаги крачка напред пред конкурентите си като осигурява иновационни решения и по-добър комплайънс* за пациента.  Така тя си осигурява лоялни потребители, а нейните продукти винаги ще бъдат търсени на пазара. Всяка информация, която улеснява потребителя и му помага да се ориентира по-добре относно продукта, доказвайки неговите предимства и възможности, без да крие опасностите, е лоялна реклама.
Когато говорим за реклама на лекарства, тук етиката и професионализма, наред с изрядно точната информация, придобиват още по-голямо значение. Рекламата на лекарствени продукти трябва да има една единствена цел – здравето на пациента. Ето защо показанията, предимствата в технологията, точния дозов режим, наред с противопоказанията са неделима част от посланието/рекламата.
Според Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина „Реклама на лекарствени продукти е всяка форма на информация, представяне, промоция или предложения с цел да се стимулира предписването, продажбата или употребата на лекарствения продукт.“ Тя може да бъде предназначена за населението или за медицинските специалисти. Лекарствени продукти могат да се рекламират сред населението само тогава, когато те се отпускат без рецепта, а посланието е преминало през щателната проверка на контролните органи. Реклама на лекарства, отпускащи се с рецепта е забранена за населението. Тя се ориентира изключително към специалистите и трябва да съдържа цялата необходима информация за правилното предписване на продукта. Така се ограничават вредни, а понякога и фатални последици от неправилна употреба от пациента.
Фармацевтичния или лекарствен пазар е една силно конкурентна среда. Рекламата на лекарствени продукти става все по-агресивно навлизаща в съзнанието ни и остава най-важният въпрос: Как да се ориентираме в тази ситуация и да не се подведем от рекламата?
Всеизвестен е фактът, че пациентите, понякога подведени от рекламата или очаквания ефект от лекарството или продукта, са склонни да си закупят продукт, който не им е необходим в момента. На пазара се предлагат и рекламират лекарства, които имат за цел профилактика или облекчаването на симптомите при настъпило вече заболяване. Пациентът обаче не е специалист и трудно може да се ориентира кога едно лекарство му е наложително, а кога препоръчително или ненужно. Ето защо на първо място бъдете винаги информирани за детайлите. Питайте специалиста – Вашия личен лекар или магистър-фармацевт. В аптеките винаги ще получите изчерпателна информация за продукта, за който сте разбрали от рекламата. А ако се съмнявате, потърсете поне още едно компетентно мнение. Не се доверявайте на информация от приятел, който вече е употребявал продукта. За него това може и да е подходящия продукт или лечение, но специалистът най-добре ще знае дали даденото лекарство е за Вашия конкретен случай или ще е по-подходящо да Ви предпише друг продукт.
Не забравяйте, че когато сте си закупили лекарство, винаги трябва да четете листовката за пациента, намираща се вътре в опаковката. Тя ще Ви даде допълнителна и изчерпателна информация за действието, показанията и противопоказанията на продукта, както и за взаимодействието с други продукти.
Колкото повече информация съберете и прочетете, толкова по-малка е вероятността да бъдете подведени и ще се радвате на добро здраве и разположение.

Бъдете здрави!

 

* Комплайънс: последователността и точността, с която пациентът следва режима предписан му от лекуващия лекар.

Манипулирай ме!

„Вашите желания не ви принадлежат повече: аз ви налагам моите.....Днес аз решавам какво вие да желаете утре.”

Фредерик Бегбеде, рекламист



Във всеки един момент от живота си правим избор –  още от кафето, което пием сутрин и телевизията/радиото, с които се будим. Избираме съзнателно или несъзнателно, от малките до големите неща, не само в ежедневието ни, а и в Живота. Избираме предмети, професия, занимания, стил на живот. И с това проявяваме своята свободна воля. Последното обаче не отговаря на истината! 
Всеки наш избор е резултат от безкрайно много сложни психологически и поведенчески механизми, изследвани и изучавани от университети, научни лаборатории и независими институти. Крайният резултат е животът, който водим.  Предшественик на всичко това обаче е общуването помежду ни и влянията, които оказваме едни на други. В непрекъснатият информационен поток – вербален и невербален, който обменяме, се стремим не само да предадем информация, но и да предизвикаме действие. Опитваме се да променим нещата в свой интерес, като убедим другите в правотата си и ги подтикнем към желани от нас действия, което е естествено за целенасоченото общуване. Успехът ни в тази задача е част от личното ни щастие. Целият този процес се описва с една дума – манипулация.

Днес думата “манипулация” често се възприема с подчертано негативно значение – злонамерено въздействие, заблуждаване, възползване от ситуацията в ущърб на другите. Според един от най-известните специалисти по практическа психология, Йосеф Киршнер обаче: „Манипулацията е основен елемент на човешкото общуване”. Тя е набор знания и умения, които могат да бъдат усвоени. Правилното им прилагане би довело до осъществяване на нашите желания и постигане на целите ни (стига те да не са в нечий ущърб и да не нарушават основни принципи на социалното взаимодействие). Всички тези тактики и умения за постигане на целите ни Киршнер е описал като закони на манипулацията в книгата си „Манипулирайте, но правилно”.
За да осъществим успешно целите си, трябва да привлечем вниманието на другите, да спрем да бъдем пасивни наблюдатели, да действаме, вместо да изчакваме. Това, за което винаги трябва да държим сметка в общуването с другите, е фактът, че хората действат по-скоро въз основа на емоциите си, а не на разумни разсъждения. Когато искаме да повлияем върху нечие решение за действие, трябва да фиксираме мислите и емоциите му върху предимствата на предлаганото от нас. Така резултатът ще е провокиран от нашите желания, но ще е изцяло негово решение. Описаното по този начин взаимодействие може да звучи шокиращо, но е наше ежедневние, то е част от общуването и осъществяването ни и се прилага във всяка една сфера на живота.
Един от най-влиятелните „реформатори” на реалността е Едуард Бернайс. От него започва развитието на „връзките с обществеността” и професията на pr-a, която той издига до начин за моделиране на мисленето и постигане на желаното поведение. Още през 1928г. в книгата си „Пропаганда” Бернайс пише, че  „нашите вкусове се формират, нашите идеи ни се внушават от хора, за които никога дори не сме чували…” Когато това влияние е в обществена полза, говорим за създаването на обществено-значима кауза, която си струва да се подкрепи.
Манипулацията често се свързва само с грубата пропаганда като част от социалното общуване и то в негативна посока, но това е доста стеснена представа. Ако се върнем към описаното по-горе, манипулация е всяко едно въздействие върху другите, с цел да се  предизивка доброволно предприемане на желаното действие. Това означава, че ежедневно всички ние сме манипулирани –  не само от близките и познатите си, но и в обществен план - медии, реклами, връзки с обществеността, социални кампании.
Безспорно най-агресивните и видими инструменти и канали за манипулация са рекламата и медиите. Рекламата е най-яркият представител в сферата на комуникациите, чието предназначение е манипулацията. Нейната цел е да провокира в нас желание и потребност за притежаване на определен продукт, които да доведат до неговата покупка. Дори най-скептичните от нас попадат под въздействието на рекламата и правят своя избор въз основа на създадените и  внушени желания.
Изключителните реклами, които докосват емоциите ни, манипулират поведението ни също толкова категорично, колкото и агресивните такива. Те обаче са много по-успешни, тъй като сме сигурни, че изборът ни за покупка е съзнателен и свободен. Така в последните месеци можем да си купим по-скъпия Ариел с истинско удоволствие и съпричастност, а не праха за изпиране на тениската на 40 годишния „костенурчо”, неясно защо пълзял из двора, за да набере трева. В аптеката изборът на аспирин протект ни се струва естествен заради смеха, предизвикан от познатото очакване на шестицата от тотото и още по-познатото търсене на загубената вкъщи вещ – дали фиша или очилата, все едно. „Несъзнателно” няма да си вземем онова лекарство, благодарение на което сърцето ни никога не спи,  не защото то не е добро – днес изключителните продукти са рядкост, а генеричните лекарства са равни по ефикасност на оригиналните. Просто не сме запомнили друго, освен притеснението, че възрастния мъж никога няма да дочете книгата си, не сме запомнили даже името на лекарството. Разбира се, можем „съзнателно” да изберем и българския продукт ацетилин протект, но всъщност ще е заради музиката, напомняща ни „хора и улици” и прегърнатата двойка „на наша възраст” на морския бряг в края на клипа. Изборът е „наш”!
Истински въздействащата реклама днес е част от по-всеобхватна манипулация, чиято стратегия е да се повлияе върху съвестта и отговорността ни като граждани и социални индивиди. Покрай Олимпиадата 2012г., Ариел не просто е горд спонсор на майките, които винаги подкрепят своите деца. Той не е и само праха за пране, който запазва цветовете на националните знамена, под които се състезават нашите спортисти и които са истински ценните. Ариел, като водеща марка на Procter & Gamble (международен спонсор на Олимпийските игри), е част от обявения тази пролет глобален план за набиране на $25 милиона за младежки спортни програми по целия свят чрез кампанията „Благодаря ти, Мамо!”. Кампанията се осъществява с Международния Олимпийски Комитет и в нея участват и други водещи марки на P&G. Резултата е добър, макар и далеч от очаквания – събрани са 5 милиона долара, които ще отидат за училищни съоръжения, младежки фондове и стипендии и изграждане на летни спортни лагери по света. Дори и без да знае за тази кампания, всяка жена би избрала да пере с Ариел, защото жените са такива - винаги подрепят децата и то не само своите, и винаги са верни на някоя кауза. Ако зад убедителната реклама стои и благородна, социално значима кампания, то избора на Ариел става съвсем съзнателенJ.
Към съвестта ни е обърната и социалната кампания „Аз обичам сърцето си”. Нейната цел е да насърчи здравната профилактика и да превърне здравословния начин на живот в активен избор на  всеки съвременен и отговорен към близките си човек. Тази кампания е дългогодишен ангажимент от страна на Софарма, който включва безплатно измерване на основни здравни показатели и консултации със специалисти, включително в посока изграждане на здравословни навици, необходими за запазване на добра сърдено-съдовата кондиция. Продуктът, обързан с тази кампания, е ацетилин протект, но целта на въздействие е отвъд продажбата. Става въпрос за стил на живот, при който профилактиката и активната грижа са основата на обикновено човешко щастие (противно на масово разпространената заблуда, запазването и възстановяването на здравето е много по-доходоносно и печелившо не само за фармацевтичните производители, но за икономиката като цяло). Рекламата ни повлиява емоционално, събужда в нас лека носталгия към младостта, когато тази песен... и ни оставя с надеждата, че и ние така ще стоим ппрегърнати на морския бряг (ако не, то поне на балкона). И естествено, правим съзнателен избор J
За промяна на мисленето и нагласите ни успоредно с рекламата се използва и pr-a, който не въздейства така директно върху възприятията ни, но понякога е далеч по-ефикасен. Днес всички са наясно, че рекламата има за цел да ни манипулира. Фредерик Бегбеде, един от най-известните рекламисти, в книгата си „9.99 франка” дори заявава: „Забранявам ви да си желаете случайно.  Вашите желания са инвестиция от порядъка на няколко милиарда евро.”  PR-ът априори трябва да създава доверие. Той не ни атакува директно и никога не би ни казал „моят таргет сте вие”. Именно поради това е така ефикасен и нито една успешна кампания не може да се осъществи без неговите инструменти за манипулация.
Бернайс е автор на изключителни кампании в САЩ, записани в учебниците по PR, които са брилянтен пример за постигане на желания резултат. „Закуската за шамиони” - пържен бекон с яйца - показвана във всеки американски филм, за която „се знае”, че е изключително полезна и хранителна, не е резултат от традиции или режисьорско хрумване. Проведено допитване сред 5000 лекари показва, че закуската е като най-важното ядене за деня  задължително трябва да е здравословна. Като такава е определена от самите лекари комбинацията от бекон и яйца.
През 1950 г. в САЩ стартира кампания за добавяне на флуор във водата. Целта е профилактика срещу кариес и укрепване на емайла на зъбите. В резултат на кампанията, общественото мнение е променено в желаната посока и постепенно флуорът се превръща в необходима хранителна съставка за здрави зъби, особено при децата. Автор и на двете кампании е Едуард Бернайс.
Разбира се, зад всяка кампания стоят много конкретни цели, свързани с повишаване на продажбите. Освен че са пример как нашият избор, за който сме убедени, че е съзнателен, всъщност е добре манипулиран, те са и социално значими.  Мисленето ни е пренасочено и ни е показана различна гледна точка, която сме приели за своя. Това не означава, че с нас или с джоба ни е злоупотребено, не сме принуждавани или заставяни насила да направим конкретен избор. Кампаниите са насочени са към опазване на общественото здраве и имат реално положително въздействие върху здравния статус на хората. Те променят начина на мислене и от там поведението на милиони хора, като го насочват към по-здравословни модели. В тези случаи спокойно можем да говорим за положителна манипулция. Нямам нищо против да бъда манипулирана, ако част от парите ми за покупка ще отидат за детска спортна площадка. Когато резултатът от кампанията не се отчита само в продажби, а в подобрено здраве и редовни профилактични прегледи, или ще накара близките ми да се погрижат за сърцето си, за да мога да ги обичам по-дълго, моля, манипулирайте ме!