Навлизането на социалните мрежи в нашия живот и как променят представата ни света

Миналата седмица се проведе изключително интересно събитие, организирано от Асоциацията на Европейските журналисти на тема: Журналистика от ново поколение: казуси и полезни практики.

Предизвикана от навлизането на социалните мрежи в нашия живот и превръщането на всеки отделен човек в медия, конференцията събра повече от 100 човека в залата на Vivacom Art Hall. Благодарение на радио Бинар можем да видим отново темите, които бяха обсъждани и да станем "съучастници" в събитието.

http://www.aej-bulgaria.org/bul/p.php?post=7105

Как пръстовият отпечатък може да разкрие потенциала ни - тайната на дерматоглификата

Анна Андреева

Вече само чрез отпечатъка на пръста си можем да узнаем силните си страни, да разкрием в коя посока трябва да развиваме потенциала си и къде нашите възможности са най-големи. Науката, която прави възможна тази „магия“ се нарича дерматоглифика.

Дерматоглификата е наука, която се занимава с изучаването на папиларните изображения върху човешките длани. На тези места кожата образува “гребенчета”, които формират различни рисунъци. При всеки човек рисунъците на пръстите на ръцете и ходилата са строго индивидуални и не се изменят през целия му живот.

Рисунъците от кожните гребенчета се формират между  5-та и 13-та седмица на вътреутробното развитие на организма едновременно с нервната система на детето. Това е гаранция  за адекватност на дерматоглифските данни при изучаване на мозъка. Същeствуват три вида кожни рисунъци – спирала, дъга и примка. Именно класифицирането и систематизиране им е ключът за разкриването на някой характерен признак.

С развитието на тази наука вече чрез тестване на пръстов отпечатък можем да определяме различни неща свързани с човека.  След снемане на отпечатъка се използва специална система от данни. Чрез рисунъците на всеки отпечатък тя изготвя персонален отчет. Той може да съдържа характера на човека, типа на неговия темперамент, типа на поведенческата му адаптация, всичко, свързано със спорта и активностите. Въз основа на него можем да дадем препоръки кой вид спорт е най-подходящ, как човек  да подбере колектива си, как да избере мястото, където може да постигне самореализацията си най-ефективно. Достоверността на тези тестове е около 98-99%.

Какви ползите от биометричния тест чрез пръстови отпечатъци?

Всеки човек се ражда с определен и много голям потенциал, но не винаги го осъзнава и използва. Чрез биометрични тестове въз основата на пръстовите отпечатъци хората могат да осъзнаят своите възможности,  да започнат да ги осъществяват, да постигнат високи резултати в правилната за тях област.  

Този тест може да бъде от полза в много социални области и групи – като започнем от детските градини, минем през спортни секции, училища, HR-агенции, големи фирми и стигнем до трудовите борси. При децата е много важно потенциалът  да се определи възможно най-рано, за да може детето да се развива в най-правилната посока. В HR-агенциите подобен тест може да покаже най-подходящия от кандидатите за определена позиция и с какви задачи би се справял най-добре той. В психология дерматоглификата се използва за бърза и адекватна първа оценка на пациента. А на трудовите борси данните от пръстовите отпечатъци помагат при професионалната ориентация и избирането на точни места предназначени за обучение, преквалификация, съответстващи на качествата на кандидата. 

Сътвори ми здраве

Анна Андреева

Чували ли сте някога за арт-терапия? Смятате ли, че с помощта на изкуството можем да се преборим с болестите, проблемите и лошите емоции? Арт-терапията е методът , който лекува чрез творчество.

Арт-теарапията е метод на психотерапията, който се използва за лечение и психотерапевтична корекция чрез творчество. Най-често се използват рисуване, грънчарство, музика, фотография, творческо писане, четене, актьорска игра и други. С помощта на творчеството и размисъла върху изкуството и самия процес, през който преминават, пациентите обогатяват познанието за себе си и се учат да се справят със заболяването, стреса, проблемите или травматичните преживявания.

Чрез този тип терапия се изкарва целия вътрешен потенциал на човека. Всяко чувство може да бъде пресъздадено чрез рисунка, текст, движение, танц, театър. По този начин човек работи многопластово и стига до по-задълбочени открития. Арт-терапията използва въображението и създава една алтернативна действителност, но по никакъв начин не става въпрос за бягство от реалността. Това е начин човек да намери сили и ресурси, за да се справи с предизвикателствата на живота.

На Запад арт-терапията е широко разпространена в болници, психиатрични отделения, домове за възрасти хора и SOS селища и дневни центрове за хора в неравностойно положение.  Този вид терапия помага много на деца, на които се налага да прекарват дълго време в болница, например в раково отделение. Това е допълнителна терапия, начин да се разсеят децата и да станат част от нещо различно и красиво.

Според специалистите на арт-терапия са по-податливи пациенти, при които вербалното изразяване е ограничено – малки деца, хора с аутизъм или комуникативни нарушения. Доста успешно се прилага и арт-терапия за цели семейства. Така лесно се решават проблеми, отбягват се бъдещи такива или просто членовете на семейството започват да се виждат по различен начин.

За съжаление арт-терапията в някои случаи може да има и негативен ефект. Така е при някои психични разстройства. Общоприето е, че при тях помага, но при някои пациенти може да задълбочи проблема. Работата с образи и емоции е процес на автокомуникация и когато се засили, тази образност става мрачна, агресивна и свързана с плашещи неща.

В България арт-терапията се появява още средата на 60те години на 20 век. Първите българи, занимавали се с този вид терапия са Александър Маринов и Димитър Пантелеев. Един от най-добрите специалисти в България , доц. д-р Петър Цанев, смята, че проблемът у нас е, че не се говори достатъчно за този вид терапия. Също така няма приемственост между отделните поколения и институции , които са ангажирани с тази дейност. За да го има процесът на арт-теарапията, трябва да се ангажират психиатри, художници, социални работници и др, а този синхрон у нас предстои да се разработва.