петък, 23 август 2013 г.


23 август - Международен ден в памет на жертвите на робството и неговата забрана

Този ден трябва да впише в общата ни памет трагедията на робството.


Робството е една от най-тъмните страници в историята на човечеството. Породено от желанието за богатство и власт, то легитимира насилието, унижението и незачитането на човешкия живот и го превръща в инструмент за икономически просперитет. Неговият мрак започва да избледнява в нощта на 22 срещу 23 август 1791. В Санто Доминго (днес Хаити и Доминиканската република), основен център за търговия с роби,  започва въстание, което ще изиграе решаваща роля за нейната отмяна.

Международният ден се отбелязва за първи път през 1998г. в Хаити и една година по-късно в Сенегал. През 2001г. Mulhouse Textile Museum във Франция организира работна демонстрация за произвеждане на платно, наречено "Indiennes de Traite" (вид хасе), което е служило като разменна валута при търговията с роби. 
ЮНЕСКО взима решение тази дата да се отбелязва всяка година по целия свят и стартира проект „Пътят на Роба”.  Този проект  трябва да даде възможност за проучване и събиране на доказателства за трагедията на робството и последиците от него. То касае не само Африка, Европа, Америка и Карибския регион, но и Азия, и за съжаление дори и днес, успява да просъществува във видоизменени форми.
„Пътят на Роба” има за цел да разкрие степента и последиците от тази човешка трагедия и да представи богатството на културните традиции, които народите са изковали и запазили в лицето на бедствието - в изкуството, музиката, танца и културата в широкия смисъл на думата. 
Търговията с роби не е просто нещо от миналото, това е нашата история и тя е оформила лицето на много съвременни общества, създавайки неразривни връзки между народи и континенти, и необратимо преобразуване на тяхната съдба, икономика и култура. Изучаването на тази история е равносилно на отдаване на почит към борците за свобода и признаване на уникалния им принос към утвърждаването на универсалните човешки права. Те са пример за съвременните хора, за да продължи борбата за свобода, срещу расовите предразсъдъци, наследени от миналото и срещу новите форми на робство, което остава в сила и до днес и засяга около 21 милиона души. 
Нарушаването на мълчанието за робството и търговията с роби, засегнала всички континенти, е път към предотвратяването му във модерните му проявления. Игнорирането или премълчаването на важни исторически събития е пречка за разбирането им и за помирението между хората.
„Със своите борби и желанието си за достойнство и свобода, робите са създали универсалността на човешките права. Трябва да научим имената на героите на тази история, тъй като те са героите на цялото човечество. Отбелязването на 23 август всяка година е отдаване на почит на жените и мъжете, които са се борили с това потисничество. Това е и насърчаване на размисъла и дебата за трагедията, която е оставила своя отпечатък върху света.”, по думите на Ирина Бокова, председател на ЮНЕСКО.
„Къщата на робите”, (снимката в ляво, от сайта на ЮНЕСКО) намираща се на Goree Island, едно от най-страшните места, свързани с робството, от където започва и неговото унищожение, днес е превърната в музей и обявена от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство. „Домът на робите” напомня на всички свои посетители за бруталността и жестокостта, нанесена на други човешки същества по време на търговията с роби.

Построен през 1776г. от холандците на остров Goree, близо до брега на Сенегал, "Домът на робите" е важен център за търговията с роби; някои историци предполагат, че островът е бил по-скоро порт за търговията. Няма съмнение обаче, че робите са  минавали през "вратата, от която няма връщане", за да не се завърнат никога.


Тази година, четири века след като първите африкански роби са изпратени от Африка до Америка, Барак Обама, първият афро-американски президент на САЩ, посети Goree Island. Тълкувано по много и различни начини – от възторг до критика, това посещение е показателно. То е повече от просто дипломатическо.  


По думите на самия президент: "Това е един много мощен момент ... да може да се идва тук, за да се оценят напълно мащабите на търговията с роби, за да се получи много лично усещане невероятната жестокост и трудности, пред които са били изправени хората.” Самият Обама смята, че има най-малко един поробен прародител. Първата дама Мишел Обама, потомък на роби, не коментира посещението си в дома на робството. 

Това посещение е признание за тъмната история на робството в САЩ, напомняне за значителна трансформация на обществата през последните десетилетия и на съществуващaта вече и крайно необходима нулева толерантност към всяка проява на дискриминация и расизъм.