четвъртък, 20 август 2015 г.

Списъкът със задачи

Планирането „наум“, кое­то често правим, се оказва неподходящо за който и да е ден – почивен или рабо­тен. Отбелязването на пла­нираните задачи, както и на степента на изпълнението им, организира рутинност­та и освобождава времеви ресурс, който иначе пилеем в „какво още имах да на­правя”. Така при появата на някоя „неотложна” задача ще имаме дори и визуална представа къде точно мо­жем да я вместим. Списъкът ще ни помогне да преценим дали не е вре­ме да кажем „не” и да не по­емем поредния ангажимент.
Той ще ни помогне и да осъзнаем бързината на думата „веднага”.  

Да си поставим постижими цели
Не можем да извършваме подвизи всеки ден. Ако сме изправени пред лицето на голямо и обезкуражаващо предизви­кателство, за да се справим, трябва да го разделим на по-малки компоненти и да ги преодоляваме поотделно. Смята се, че това е една от тайните на успеха на Ангела Меркел – способността и да раздробява големите проблеми на по-малки, с които да се заема незабавно. 
Как се изяжда голям слон? Малко по малко!

Няма „маняна”
Малките задачи имат способността да се натрупват и да се превръщат в го­лям проблем. Ето защо не трябва да ги отлагаме, по лесно е да ги „отметнем” веднага. Избутването на големите или неприятни ангажименти в дъното на спи­съка ни не е решение. Нужно е да си направим план за действие и да съберем необходимата ни информация за задачата. Да не забравяме, че правилно по­ставения въпрос е половината отговор.

Решението, не проблема
Много важно правило е да се съсредоточим върху решаването на задачата, а не върху това колко голям и страшен ангажимент е тя. „Как” е един от основните функционални въпроси, които е добре често да си задаваме.

Почивка
Чувството, че сме се справили добре и имаме право на малко почивка, след която ще се заемем със следващата задача, е сигурен знак, че прокрастинацията е преодоляна. Нуждаем се от пауза, за да „презаредим“. Можем да се наградим с нещо приятно за „душата” или тялото - парче шоколад, песен, кратък разговор с приятел. Изборът е изцяло наш.

Разбира се, списъкът не означава, че ангажиментите трябва да бъдат изпълнявани веднага, на секундата. Те са с различна важност и сложност и нашата задача е успеем да ги подредим по приоритетност. Така значи­телно ще улесним живота си и ще открием, че разполагаме с малко повече от очакваното време, което да посветим на каквото желаем.

сряда, 19 август 2015 г.

„Веднага” и има ли толкова бърза дума в живота ни

Всички сме чували израза „направи го веднага” и неговите производни. Той ни съпътства още от детските спомени с „почисти си веднага стаята”, „сядай да учиш
веднага”, „тръгвай веднага”.
Куп команди, предизвикващи реакцията: „само да порасна..” И ще правя каквото искам. Разбира се, действителността се оказва различна и рядко правим това, което желаем. Все така се налага да вършим безкрайно неприятни или сложни за нас неща. Често под контрола ни е само решението кога да ги направим. Така че подреждаме нежеланите ангажименти в другия край на бюрото и съзнанието си за „после”. Това „после” не е дата или час, а намерение за неизпълнение. Непризнавана наивна надежда, че нещата ще се размият или решат от самосебе си.
Всички познаваме чистилището на думата „после”. Става въпрос за онова отлагане, което е необосновано, но ни се струва абсолютно наложително. Сами влизаме в капан на изкривено време, в което нe свършваме належащите задачи, но и не можем да се насладим на „свободните” си мигове.
Естественият отговор на тази ситуация често е самокритика, с която се опитваме да се мотивираме „да започнем”. Това, разбира се, се проваля, защото придаваме на задачите си все по-голяма важност, те растат все по-смущаващи и трудни в съзнанието ни, така че ги отлагаме още повече, докато крайния срок не се изправи пред нас. Изведнъж сме принудени да действаме „по спешност”, която на свой ред води до некачествена работа и отлагане на други задачи. Усещането е, че винаги „гасим пожари”, а това е огън, който сами подпалваме.
В динамиката на днешния ден, особено работния, влизането в цикъл на непрекъsнато отлагане е толкова сериозен проблем, че се изследва от психологията и вече има собствен термин – „прокрастинация” (procrastination). Прокрастинацията е поведение, при което човек е склонен постоянно да отлага „за после” неприятните и трудни дейности, задачи и мисли. Това поведние има психологически последствия - силно чувство на тревога и дискомфорт заради неизпълнените задължения, както и угризения на съвестта и неудолетвореност от самият себе си. Постепенно човек губи увереност в собствените си възможности, мотивация и все по-трудно разпределя времето си.
Прокрастинацията се дъл­жи на много фактори, голяма част от които напълно обек­тивни - твърде много задъл­жения, ограничен времеви ресурс, напрегнат живот. Други фактори са субектив­ни и могат да бъдат кориги­рани относително по-лесно: лоша организация, липса на ясна цел, страх от критика, ниска продуктивност, ниско самочувствие. Разбира се, има още фактори, които во­дят до това състояние и от своя страна биват под­силени от него. Често се приема, че отлагане­то е опит да преодолеем страха си от започването или завърш­ването на да­дена работа и оценката, която ще по­лучим за нея.
Колкото и изнервящо и трудно за пре­одоляване да е това състоя­ние, има интелигентни под­ходи към справянето с него.
Излишно е да разчитаме на волята си и да търсим мотивация. Така използва­ме твърде много енергия и бързо се изчерпваме, докато подсъзнанието ни има без­брой „трикове”, за да сабо­тира съзнателните ни пла­нове. Вместо това, можем да приемем негативното си отношение към отлаганата задача и да се съсредото­чим върху прости действия.
Психолозите препоръч­ват основни правила, които могат да помогнат за прео­доляване на прокрастина­цията:

понеделник, 10 август 2015 г.

Свръхинформацията...

д-р Добрина Добрева

Наличието на огромно количество информация, често надхвърляща компетентноста на обикновения човек налага промяна в отношението между специалистите и потребителите на услуги, включително здравни такива. Като първа стъпка се препоръчва здравните специалисти да бъдат запознати с тази нова тенденция в детайли, което от своя страна ще наложи разработването на специализирани ръководства по отношение на здравната информираност на пациентите.
По отношение на здравната система в България, едва ли скоро може да се очаква създаването на специализирани информационни ръководства за лекари и пациенти. По-скоро трябва да се помисли върху някакъв вид регулация на информацията в непрекъснато увеличаващия се брой списания на здравна тематика, неконтролирани сайтове, хитро и безконтролно рекламиращи лекарства-чудо за самолечение на значими заболявания като рак, диабет, косопад и други. Добър пример за това са шумно рекламираните напоследък продукти като супер храни, зелено кафе под форма на таблетки за бързо отслабване и други, които са широко илюстрирани със снимки на потребители преди и след терапия. По предназначение те са сходни на политическите тролове, които замърсяват цялото информационно пространство. От коментарите не личат произхода на продукта, състава в детайли, както и цена за продажба онлайн.
Огромният риск, който носи неконтролираната продажба на продукти-чудо, е че много често недобросъвестни търговци крият истинското съдържание на тези хранителни добавки. Наивният потребител не подозира, че е възможно в тях да се съдържат психотропни или вещества с хормоноподобно действие, които реално могат да доведат до описаното бързо отслабване, но последиците от безконтролното им  взимане са ужасяващи.
И ако в случая става въпрос за реклама на продукт, много по-опасно въздействие имат сайтовете и блоговете с некоректна здравна информация. Не рядко те са събирателен резултат от различни интернет публикации и техен признак е 
липсата на авторство.
Това означава, че никой не поема отговорност за съдържанието им. Те насочват потребителите към крайни решения и хранителни режими, които не са подходящи за всеки. Особено нашумялото в последно време суровоядство, което по същество представлява поемане на необработена храна, крие риск за здравето поради няколко причини. На първо място човешкия организъм не е приспособен да поема в такива количества непреработени зеленчуци и плодове, тъй храносмилателния ни тракт не произвежда необходимото количество ензими и ферменти за преработката им. Тревопасните животни имат развита храносмилателна система и стомах (неслучайно „търбух“ е нарицателно в наше време), в който храната ферментира и се смила, преди да постъпи в тънките черва за дообработка и усвояване. Второ, големите количества груба целулозна храна при хора с по-деликатна храносмилателна система или съществуващ хроничен гастрит/колит, може да доведе до тежки заболявания. На трето място липсата на жизненоважни аминокиселини, някои микроелементи и омега-мастни киселини при хроничен недостиг, може сериозно да наруши метаболитния баланс на организма. Суровоядството не би могло да е панацея за дълъг живот и отлично здраве. Много примери от медицинската практика са показали несъвместимост на този начин на хранене за съвременния човек.
 Още по-интересно е положението с коментарите към блогове и сайтове. Там читателите напълно добронамерено и искрено споделят  здравни съвети, изхождайки от нивото на своята компетентност, съседска свръхинформираност или случайно прочетена реклама. Тъй като е невъзможно и недопустимо да се контролира правото на свободна изява на мнение, по-добре е интернет- потребителите да помислят преди да последват нечий съвет, тъй като, както е казал Буда, „Всичко, което представляваме, възниква в нашите мисли, с които създаваме нашия свят”.
Става въпрос за изграждане на нова култура на мислене и отношение към собственото здраве, към което отговорност имат не само авторите на материалите, но и читателите. Активното участие на медицинските специлисти вече е от критична важност за този процес.