Манипулирай ме

Индия  - два свята, които не се виждат един друг

На 15 август 1947 година Индия получава своята независимост. От нея са отделени населените с мюсюлмани територии, като по този начин се образува Пакистан.

Днес Индия е икономическо чудо, невероятен пазар и благодатна среда за развиване на бизнес. Но тя е и страна с огромно бедно население, живеещо като в средните векове, без желание за промяна, само с блянове.

Предлагаме  на вниманието ви откъси от интервюто на Priyanka Borpujari „Безразличието на привилигированите” с Ноам Чомски  от 30 юни 2013г. 

Вие сте протестирали срещу всички войни, от Виетнам до Ирак. И след това се появи движението Окупирай Уолстрийт. Какви са приликите и разликите в протестните движения през годините?

Хората не знаят това, но беше  много трудно да се противопоставиш на войната във Виетнам. В началото на 60-те, ако можех да водя такъв разговор, то щеще да е в хола на някого или в църква, в присъствието на много малко хора. Точно тук, в Бостън, един либерален град, ние не можехме да имаме открита демонстрация до около 1967г. Всяка демонстрация щеще да бъде разпръсната със сила. През март 1966г., когато се опитахме да проведем закрита демонстрация в църквовния център - тъй като не можеше да има такава на публично едно, църквата беше нападната. The Boston Globe, който трябваше да е либерален вестник, осъди демонстрантите. Ръководството на Харвардския университет дори не чу за него, никой нямаше да подпише петиция. Това бяха няколко години на упорита работа. Накрая от около 1967-68 имаше две или три години на интензивна активност, преди да стихне. 60-те години бяха много значими, но и много концентрирани. Масачузетския технологичен институт (MIT) е много консервативен колеж до 1968 г. и след това изведнъж стана много радикален, може би най-радикалния в страната.

От края на 60-те, активизмът се разширява, но по-малко видимо, и това е част от общата съзнанателност за всякакви неща. През 1980г. е имаше огромно анти-ядрено движение. Но най-значимото явление през 80-те - макар и да не оставя значими следи в историята, тъй като не включва елитите, бяха движения за солидарност с Централна Америка. Тази солидарност дойде най-вече от провинциалните Щати, като Канзас, с десетки хиляди хора, заминаващи към Централна Америка само за да бъдат с жертвите, да помагат и да ги защитават. Това никога преди не се е случвало, хора от имперска държава заминаха не просто за да протестират, но да живеят с хората и да участват наравно с тях. И много от тези хора остана там. Така че имаше голям ефект върху развитието на Съединените щати.

Към края на последното хилядолетие, солидарността бе видима под формата на нов вид движение за глобална справедливост по определени въпроси, като Израел и Палестина. Налице е значителна промяна в това. Имах полицейска закрила в кампуса на университета до 1990г., когато говорех за това. Но сега това е най-оживения въпрос в кампуса. Аз съм молен да говоря за това през цялото време. Така че това не е войнстваща активност, но има и култура на независимост и опозиция, което според мен е доста светло.

И така, кой слуша дисиденти като теб?

Е, за всеки, който има желание да говори, има и хора, които да го слушат. Няма твърде много хора, които са готови да обикалят и да говорят през цялото време. Малкото от нас сме потопени в ангажименти. Всяка вечер отмятам дузина покани. Когато изнасям лекции, има истински глад за нещо по-различно, но има много малко предлагане. Почти можеш да преброиш на пръстите на ръцете си хората, които са готови да прекарват живота си в изнасяне на лекции.

Но, от друга страна, вие сте в Кеймбридж, за  да чуете малко за Индия. В САЩ почти никой не знае нищо за външния свят - хората не знаят къде е Франция. Индия може да бъде дума, която може би са чували в училище. Това е много островно и изолирано общество.

Какво ще кажете за Индия, кое Ви обърква най-много?

Следя внимателно Индия и съм бил там много пъти. Това е една вълнуваща страна в много отношения, с богата култура. Но това, което е наистина поразително, много повече, отколкото в другите страни, където съм бил, е безразличието на привилегированите слоеве на обществото към  мизерията на другите. Докато преминаваш през Делхи, не може да го пропуснеш, но хората просто  изглежда не го виждат. Всеки говори за "Слънчевата Индия" и в същото време хора гладуват.

Имах интересно преживяване. Бях в кола в Делхи и с мен беше (активистката) Аруна Рой, и отивахме към една демонстрация. И забелязах, че тя не гледаше през прозореца на колата. Попитах я защо. Тя каза: "Ако живеете в Индия, просто не може да гледате през прозореца. Защото, ако го направите, ще предпочетете да се самоубиете. Твърде ужасно е. Така че, просто не гледаш."

Така че хората не гледат, влизат в балон и след това не виждат мизерията. И тези думи са от някой, който е посветил живота си на бедните. И можете да видите защо го казва,  мизерията и потисничеството са толкова впечатляващи, много повече отколкото в която и да е страна, която някога съм виждал. И това е толкова драматично!

Много се говори за това как Индия може да бъде основна сила и аз не мога да повярвам, с всичките им вътрешни проблеми! Китай също, макар и в по-малка степен.

Когато с жена ми отидохме в Индия преди няколко години, моя приятел Икбал Ахмед ми каза, че ще открия, че пресата в Пакистан е много по-отворена и свободна от пресата в Индия. Не му повярвах, но той обясни "Пресата на английски език в Пакистан е за теб и твоите приятели, а правителството просто им позволява да кажат каквото искат, защото има толкова малко, на които да бъде угодено, само няколкостотин хиляди души."

Вие приветствахте мексиканския вестник La Jornada като "може би единственият наистина независим вестник на това полукълбо". Мислите ли, че нещо подобно може да се намери в Индия?

Би могло. Интересното за La Jornada е, че света на бизнеса го мрази. Те не му дават никакви реклами. Той е вторият по големина вестник в страната с много високо ниво на журналистически нюх и много умни хора, и те са в цялата страна. Виждате хора, които четат този вестник по улиците. Всъщност, забелязах това и в Керала, единствената част от Индия, където можете да видите хора, които четат по улиците.

В близкото минало, Индия стана свидетел на измама, която разкри дълбоката връзка между журналисти и бизнесмени, но нищо не се случи ...

Това е малко по-различно тук (в САЩ). Едно от добрите неща в тази страна е, че има много малко държавен натиск, няма цензура, така че може да се говори каквото пожелаеш. От друга страна, приемането от интелектуална общност в университетите на тази доктрина тук е просто огромно. И това е частично отражение на свободата, струва ми се. Можете да получите впечатление, че всичко е свободно и открито, защото има дебати, които са видими: демократите обсъждате републиканците, и пресата взима своя дял в осъждането. Но това, което хората не виждат - и привидната отвореност на дебата го прикрива - е, че всичко това е в много тясна рамка. И не можеш да отидеш дори и един милиметър извън тази рамка. В действителност, това дори се преподава по журналистика в училищата тук, с понятието "обективност" - това означава, че се описва честно какво се случва вътре в тази рамка и ако има нещо отвън, това е субективно. Виждате, че това е голям национален проблем.

Например, на вътрешния пазар, за населението, големият проблем е заетостта. Хората не се интересуват от дефицита. За банките проблемът е дефицита. Така че единственият проблем, обсъждан в медиите, е дефицита. Може да имаш случайно различна гледна точка, но тя не се поява изобщо в медийното отразяване на дефицита. По време на президентските избори през 2012, двете страни, които бяха споменати повече от всички други във всички дебати, бяха Израел и Иран. И Иран е описан като най-голямата заплаха за световния мир. И това е, което се повтаря от медиите през цялото време. Очевиден е въпроса, който нито един журналист няма да зададе: кой мисли така? Никой не мисл така в Индия, не мислят така в арабския свят, нито в Южна Америка. Единствените страни, които мислят така, са САЩ и Англия. Но това е нещо, което не може да се отрази.

И тогава възниква въпросът: има ли нещо, което можете да направите? Това е доста ефективно, когато говорим за медиите, защото никой не го казва. Има нещо много очевидно, което може да се направи – да минем към създаване безядрени зони. Има значителна подкрепа в цял свят. В действителност, през декември 2012 г., трябваше да има международна конференция във Финландия, под егидата на ООН по темата за ядреното разъоръжаване. Но в началото на ноември 2012г., Иран обявиха, че ще участват. Само за няколко дни Обама отмени конференцията. Нито дума за това във вестниците. Буквално. Същото се случи и в Англия. Не знам за Индия, вероятно няма и  там.

На по-малко сериозен въпрос, как стигнахте до участие в Gangnam Stylevideo?

Те са просто един куп деца, които изглежда се забавляват.

На 84 години, Ноам Чомски остава сред най-острите и най-непримирими критици на властта, особено на Американската мощ. В интервюто по-горе той говори за развитието на протестите, за разминаването между мизерията и привилигированите общности; за ограничените опасенията на традиционните медии, и ролята му в пародията Gangnam Style.

Манипулирай ме!

„Вашите желания не ви принадлежат повече: аз ви налагам моите.....Днес аз решавам какво вие да желаете утре.”Фредерик Бегбеде, рекламист

Във всеки един момент от живота си правим избор –  още от кафето, което пием сутрин и телевизията/радиото, с които се будим. Избираме съзнателно или несъзнателно, от малките до големите неща, не само в ежедневието ни, а и в Живота. Избираме предмети, професия, занимания, стил на живот. И с това проявяваме своята свободна воля. Последното обаче не отговаря на истината! J

Всеки наш избор е резултат от безкрайно много сложни психологически и поведенчески механизми, изследвани и изучавани от университети, научни лаборатории и независими институти. Крайният резултат е животът, който водим.  Предшетвеник на всичко това обаче е общуването помежду ни и влянията, които оказваме едни на други. В непрекъснатият информационен поток – вербален и невербален, който обменяме, се стремим не само да предадем информация, но и да предизвикаме действие. Опитваме се да променим нещата в свой интерес, като убедим другите в правотата си и ги подтикнем към желани от нас действия, което е естествено за целенасоченото общуване. Успехът ни в тази задача е част от личното ни щастие. Целият този процес се описва с една дума – манипулация.

Днес думата “манипулация” често се възприема с подчертано негативно значение – злонамерено въздействие, заблуждаване, възползване от ситуацията в ущърб на другите. Според един от най-известните специалисти по практическа психология, Йосеф Киршнер обаче: „Манипулацията е основен елемент на човешкото общуване”. Тя е набор знания и умения, които могат да бъдат усвоени. Правилното им прилагане би довело до осъществяване на нашите желания и постигане на целите ни (стига те да не са в нечий ущърб и да не нарушават основни принципи на социалното взаимодействие). Всички тези тактики и умения за постигане на целите ни Киршнер е описал като закони на манипулацията в книгата си „Манипулирайте, но правилно”.

За да осъществим успешно целите си, трябва да привлечем вниманието на другите, да спрем да бъдем пасивни наблюдатели, да действаме, вместо да изчакваме. Това, за което винаги трябва да държим сметка в общуването с другите, е фактът, че хората действат по-скоро въз основа на емоциите си, а не на разумни разсъждения. Когато искаме да повлияем върху нечие решение за действие, трябва да фиксираме мислите и емоциите му върху предимствата на предлаганото от нас. Така резултатът ще е провокиран от нашите желания, но ще е изцяло негово решение. Описаното по този начин взаимодействие може да звучи шокиращо, но е наше ежедневние, то е част от общуването и осъществяването ни и се прилага във всяка една сфера на живота.

Един от най-влиятелните „реформатори” на реалността е Едуард Бернайс. 

От него започва развитието на „връзките с обществеността” и професията на pr-a, която той издига до начин за моделиране на мисленето и постигане на желаното поведение. Още през 1928г. в книгата си „Пропаганда” Бернайс пише, че  „нашите вкусове се формират, нашите идеи ни се внушават от хора, за които никога дори не сме чували…” Когато това влияние е в обществена полза, говорим за създаването на обществено-значима кауза, която си струва да се подкрепи.

Манипулацията често се свързва само с грубата пропаганда като част от социалното общуване и то в негативна посока, но това е доста стеснена представа. Ако се върнем към описаното по-горе, манипулация е всяко едно въздействие върху другите, с цел да се  предизивка доброволно предприемане на желаното действие. Това означава, че ежедневно всички ние сме манипулирани –  не само от близките и познатите си, но и в обществен план - медии, реклами, връзки с обществеността, социални кампании.

Безспорно най-агресивните и видими инструменти и канали за манипулация са рекламата и медиите. Рекламата е най-яркият представител в сферата на комуникациите, чието предназначение е манипулацията. Нейната цел е да провокира в нас желание и потребност за притежаване на определен продукт, които да доведат до неговата покупка. Дори най-скептичните от нас попадат под въздействието на рекламата и правят своя избор въз основа на създадените и  внушени желания.

Изключителните реклами, които докосват емоциите ни, манипулират поведението ни също толкова категорично, колкото и агресивните такива. Те обаче са много по-успешни, тъй като сме сигурни, че изборът ни за покупка е съзнателен и свободен. Така в последните месеци можем да си купим по-скъпия Ариел с истинско удоволствие и съпричастност, а не праха за изпиране на тениската на 40 годишния „костенурчо”, неясно защо пълзял из двора, за да набере трева. В аптеката изборът на аспирин протект ни се струва естествен заради смеха, предизвикан от познатото очакване на шестицата от тотото и още по-познатото търсене на загубената вкъщи вещ – дали фиша или очилата, все едно. „Несъзнателно” няма да си вземем онова лекарство, благодарение на което сърцето ни никога не спи,  не защото то не е добро – днес изключителните продукти са рядкост, а генеричните лекарства са равни по ефикасност на оригиналните. Просто не сме запомнили друго, освен притеснението, че възрастния мъж никога няма да дочете книгата си, не сме запомнили даже името на лекарството. Разбира се, можем „съзнателно” да изберем и българския продукт ацетилин протект, но всъщност ще е заради музиката, напомняща ни „хора и улици” и прегърнатата двойка „на наша възраст” на морския бряг в края на клипа. Изборът е „наш”!

Истински въздействащата реклама днес е част от по-всеобхватна манипулация, чиято стратегия е да се повлияе върху съвестта и отговорността ни като граждани и социални индивиди. Покрай Олимпиадата 2012г., Ариел не просто е горд спонсор на майките, които винаги подкрепят своите деца. Той не е и само праха за пране, който запазва цветовете на националните знамена, под които се състезават нашите спортисти и които са истински ценните. Ариел, като водеща марка на Procter & Gamble (международен спонсор на Олимпийските игри), е част от обявения тази пролет глобален план за набиране на $25 милиона за младежки спортни програми по целия свят чрез кампанията „Благодаря ти, Мамо!”. Кампанията се осъществява с Международния Олимпийски Комитет и в нея участват и други водещи марки на P&G. Резултата е добър, макар и далеч от очаквания – събрани са 5 милиона долара, които ще отидат за училищни съоръжения, младежки фондове и стипендии и изграждане на летни спортни лагери по света. Дори и без да знае за тази кампания, всяка жена би избрала да пере с Ариел, защото жените са такива - винаги подрепят децата и то не само своите, и винаги са верни на някоя кауза. Ако зад убедителната реклама стои и благородна, социално значима кампания, то избора на Ариел става съвсем съзнателенJ.

Към съвестта ни е обърната и социалната кампания „Аз обичам сърцето си”. Нейната цел е да насърчи здравната профилактика и да превърне здравословния начин на живот в активен избор на  всеки съвременен и отговорен към близките си човек. Тази кампания е дългогодишен ангажимент от страна на Софарма, който включва безплатно измерване на основни здравни показатели и консултации със специалисти, включително в посока изграждане на здравословни навици, необходими за запазване на добра сърдено-съдовата кондиция. Продуктът, обързан с тази кампания, е ацетилин протект, но целта на въздействие е отвъд продажбата. Става въпрос за стил на живот, при който профилактиката и активната грижа са основата на обикновено човешко щастие (противно на масово разпространената заблуда, запазването и възстановяването на здравето е много по-доходоносно и печелившо не само за фармацевтичните производители, но за икономиката като цяло). Рекламата ни повлиява емоционално, събужда в нас лека носталгия към младостта, когато тази песен... и ни оставя с надеждата, че и ние така ще стоим ппрегърнати на морския бряг (ако не, то поне на балкона). И естествено, правим съзнателен избор J

За промяна на мисленето и нагласите ни успоредно с рекламата се използва и pr-a, който не въздейства така директно върху възприятията ни, но понякога е далеч по-ефикасен. Днес всички са наясно, че рекламата има за цел да ни манипулира. Фредерик Бегбеде, един от най-известните рекламисти, в книгата си „9.99 франка” дори заявава: „Забранявам ви да си желаете случайно.  Вашите желания са инвестиция от порядъка на няколко милиарда евро.”  PR-ът априори трябва да създава доверие. Той не ни атакува директно и никога не би ни казал „моят таргет сте вие”. Именно поради това е така ефикасен и нито една успешна кампания не може да се осъществи без неговите инструменти за манипулация.

Бернайс е автор на изключителни кампании в САЩ, записани в учебниците по PR, които са брилянтен пример за постигане на желания резултат. „Закуската за шамиони” - пържен бекон с яйца - показвана във всеки американски филм, за която „се знае”, че е изключително полезна и хранителна, не е резултат от традиции или режисьорско хрумване. Проведено допитване сред 5000 лекари показва, че закуската е като най-важното ядене за деня  задължително трябва да е здравословна. Като такава е определена от самите лекари комбинацията от бекон и яйца.

През 1950 г. в САЩ стартира кампания за добавяне на флуор във водата. Целта е профилактика срещу кариес и укрепване на емайла на зъбите. В резултат на кампанията, общественото мнение е променено в желаната посока и постепенно флуорът се превръща в необходима хранителна съставка за здрави зъби, особено при децата. Автор и на двете кампании е Едуард Бернайс.

Разбира се, зад всяка кампания стоят много конкретни цели, свързани с повишаване на продажбите. Освен че са пример как нашият избор, за който сме убедени, че е съзнателен, всъщност е добре манипулиран, те са и социално значими.  Мисленето ни е пренасочено и ни е показана различна гледна точка, която сме приели за своя. Това не означава, че с нас или с джоба ни е злоупотребено, не сме принуждавани или заставяни насила да направим конкретен избор. Кампаниите са насочени са към опазване на общественото здраве и имат реално положително въздействие върху здравния статус на хората. Те променят начина на мислене и от там поведението на милиони хора, като го насочват към по-здравословни модели. В тези случаи спокойно можем да говорим за положителна манипулция. Нямам нищо против да бъда манипулирана, ако част от парите ми за покупка ще отидат за детска спортна площадка. Когато резултатът от кампанията не се отчита само в продажби, а в подобрено здраве и редовни профилактични прегледи, или ще накара близките ми да се погрижат за сърцето си, за да мога да ги обичам по-дълго, моля, манипулирайте ме!

Животът на другите, който променя нашия

Мира Василева

Изкуството неизменно ни оказва влияниe. Книгите, картините, филмите, сериалите, отразяват представата на някой друг за живота и ни предоставят гледна точка, която понякога усещаме като своя. Това е напълно спонтанно, особено при 7-то изкуство. Разпознаваме се в героите, в реакциите им или виждаме отстрани ситуация, която вече сме преживели. Започваме да следим сериала или да очакваме продължението на филма. Тръгваме си по-рано от работа, правим срещите си така, че да сме вкъщи навреме за серията. В очакване сме на следващия сезон. Следим новините, свръзани с героите, наградите, които сериала получава, ставаме част от „голямото семейство” на екрана. Така неусетно даваме своя принос в превръщането на сериала в „култов”.
След първите откровени сапунки, които ни показаха в началото на промените - „Дързост и красота” и „Докато свят светува”, без да споменаваме „Росалинда” и „Касандра”, малко по малко нашият вкус започна да се изчиства и прецизира. От всеядни консуматори, гладни за новото съ-преживяване на страсти, красиви тоалети и чужди емоции през безопасното разтояние между телевизора и дивана, започнахме да се превръщаме в ценители. Ако днес ни предложат отново „Касандра” или култово интервю с неустоимия Освалдо Риос, вероятно телевизора ще остане изключен.
Действително в момента се прави сериозен опит да се заменят латиносерилите, чийто вкус помним, но не искаме отново да опитваме, с подобни по стойност турски такива. Разбира се, за всеки филм има публика, но когато три частни телевизии с национален обхават ни предлагат едно и също меню, изборът не е особено голям. Спорът за това, кое е първо – търсенето или предлагането, е напълно излишен, защото се води както за поп-фолк културата, така и за рекламите. Истината е, че медиите ни възпитават, те формират вкуса ни и точността и адекватността на възприемането на живота. Това изисква много по-внимателен подбор на продуктите, които се закупуват и крайното меню, което се предлага. Сигурно е, че хората, които гледат турските сериали, биха се потопили и в атмосферата на семейни драми, които световните медии излъчват и които се състезават за наградите Еми, Златния глобус и други статуетки.
Успоредно с тези продукции, по телевизионните канали могат да се гледат сериали с висока художествена стойност, за която те са били оценени от различни престижни журита. Те покриват целия диапазон от жанрове – комедиийни сериали, полицейски сериали като „От местопрестъплението” и „Щитът”, адвокатски сериали като „Щети” и „Защитникът”, семейни драми като „Братя и сестри” и „Смирени кучки”, сериали, свързани с медиите като „Сентрал парк уест” и „Скандално“, „Момчетата от Медисън авеню”, лекарски сериали като „Престъпления в бяло” и „Анатомията на Грей”, сериали, които попадат едновременно в жанровете драма/комедия/чик-лит като „Секса и града” и „Тузари”. Общото между всички тях е, че предлагат не само качествени сюжети, визия и актьорска игра, но до такава степен влияят на зрителите, че могат да променят възприемането на живота, на някоя професия, на отношенията с другите. В крайна сметка повлияват истинския живот.
Колкото и абсурдно да изглежда, при проучване, проведено в САЩ, се появява странния резултат, че като приятелски кръг в живота е посочен сериала „Приятели”. Това може да бъде тълкувано по много и различни начини, но със сигруност показва до каква степен сериалите проникват в живота ни.
При първото си появяване сериалът „Сексът и градът” оказва толкова силно влияние, че бързо се превръща в култов за жените между 18 и 50. Показани са 4те основни типа на поведение и всяка жена може да открие себе си в Саманта, Кари, Миранда или Шарлът. Става ясно, че жените не са водени единствено от стремежа да бъдат идеални домакини и нечии съпруги, че сексът е също толкова важен, колкото и успеха в кариерата, и приятелството, и емоционалната връзка. Жените виждат на телевизора себе си – объркани, несигурни, многопластови, уверени, силни, умни и красиви. Не е ясно доколко мъжете са готови да приемат тези реални образи, но е факт, че сериала въздейства и върху тях с откритието, че те не са тайната мечта на всяка жена и че не съществува заговор да бъдат впримчени в брачен съюз. Жените, точно като тях, се опитват да бъдат щастливи и пълноценни и имат много начини за това. След този сериал вече нищо не е същото.
Малко по-късно ставаме свидетели на мъжкия му вариант „Big shots” („Големи топки”?!), в който четирима приятели се опитват да се справят с живота по най-добрия за тях начин. Не е зле жените да погледат някоя от сериите, за да открият колко заблудени са в подбудите, които водят мъжете, които, оказва се, също са хора.
Разбира се, всеки сериал има своето време. Около 10 години след първоначалното му излъчване у нас „Сентрал парк уест” изглежда по-малко лъскав и встрани от актуалните тенденции. Повлиял ни е живота, който ни е направил свидетели на медийни войни и у нас, на тайни ходове и сделки, за които не знаем нищо, но се „говори”. Междувременно сме видяли и други сериали, които са ни показали силата на жените, суетата на мъжете, жертването на личния живот и любовта за сметка на успеха и благоприличието („Добрата съпруга”, „Клюкарката”, „Момчетата от Медисън Авеню”).
Някои сериали стават толкова знакови за времето си, че се издават книги, разглеждащи характерите от психологическа, социологическа и каквато е нужно гледна точка, тоалетите на героите се копират и влизат в ежедневието, издават се наръчници по обличане, прически, коктейли и каквото пожелаете. Показват ни стил на живот, поедение и начин на мислене, които постепнно започваме да приемаме за нормални и правилни. Някои неща виждаме първо в сериалите и си казваме „като на филм”. Да си припомним екшън -сериите на „24 часа”, в които ни показаха афроамериканец - президент на САЩ. Един сезон по-късно той беше заменен от уверена и силна жена. Днес сме свидетели на немислимия преди шест години втори мандат на Барак Обама. Кого ли ще изберат американците през 2016? Далеч съм от представат за заговори и коснпирации, просто в сериалите и филмите ни показват живота, какъвто би могъл да е и възможност да свикнем с него.
Сериалът отразява нечие ежедневие и превръща нашето в сериал.

 

Момчетата от Медисън Авеню - неочаквани уроци

Някои неща отвъд димната завеса и непрекъснатото щракане на запалки
Oбожаваният от критиката сериал „Момчетата от Медисън авеню” (Mad Men), който отскоро върви по българска национална телевизия, ни прави свидетели на объркани отношения, алкохолна зависимост, его и непрекъснато пушене. През призмата на ежедневието и дима, в измислената рекламна агенция Sterling Cooper Draper Pryce можем да видим свят, много по-различен от днешния. Шоуто, което следва работния и личен живот на служителите на агенцията, е моментна снимка на професионалния свят от 1967г.



"Те не могат това, което ние можем и

 ни мразят заради това" - плакат на сериала

 От модата, която е толкова стара, че вече отново е хит, до отношението към жените и малцинствата, сериалът сякаш няма много общо с нашата действителност. Тежкото пиянство, сексуалната дискриминация и липса на дисциплина, са част от обикновения работен ден. Демонстрира се поведение, абсолютно недопустимо и неприемливо днес. Героите на шоуто обаче правят умни и глупави неща, точно като нас, истинските хора.

Освен да не се злоупотребява с цигарите, алкохола, секса и властта, има уроци, които можем да научим от „Момчетата...”

Иди и го направи като Дон!
Докато Дон Драпър се проваля изцяло в личния си живот, той е Бог в работата. Да обърнем внимание как влиза в рекламния бизнес.
Като продавач на кожени палта Драпър „плъзва” портфолиото си в кутията с подарък, който Роджър Стърлинг купува за любовницата си. Палтото е доставено на любовницата, а портфолиото на Стърлинг. Няколко дни по-късно Драпър „случайно” се сблъсква със Стърлинг и го кани на питие. Сутринта след съвместното пиянство двамата отново се сблъскват; Стърлинг е объркан, когато Драпър му напомня, че го е наел, нещо, което Роджър не помни...?! Останалото, както казват, е история.
Кариерен урок: Дон Драпър не получава мечтаната работа чрез нормалните канали. В днешния конкурентен свят трябва да сме креативни. Не е достатъчно просто всеки ден да сканираме интернет, да ходим на интервюта за работа и да изпращаме автобиографията си чрез киберпространството. Присъединяването към онлайн кариерни мрежови сайтове и офлайн мрежи от познати на познати, е задължително. Както и постоянството.
Бори се за себе си!
Пеги Олсън започва кариерата си във фирмата като секретарка и бързо се издига до доминираната от мъжете позиция на „копирайтър”, като показва талант и инициативност. Въпреки проявената първоначална недискретност, Пеги бързо се фокусира в работата, може да „виси” до късно с мъжете в офиса и не „дрънка” за безкрайните тиради на Дон, нито ги приема лично. Тя доказва, че се справя точно толкова добре като мъжете в тази професия, ако не и по-добре от тях.
Кариерен урок: Не можем да получим това, което не сме поискали. Трябва да сме внимателни, да действаме с уважение към околните и да не превишаваме правата си, но не трябва да се притесняваме да поискаме повишение, по-висока заплата или признаване на постиженията ни. По-висшестоящите може да ни игнорират неволно, тъй като са твърде заети и имат повече и отговорни ангажименти. Трябва внимателно да напомним, че вършим изключителна работа. Може да се окаже, че сме изпуснали много, просто защото сме се притеснявали да покажем какво можем и какво правим. Ако работата ни харесва, трябва да дерзаем.
Ценни като Джоан
Джоан Харис е най-позната с нещата, които не трябва да допускаме (използване на женски хитрини за по-висока позиция във фирмата). Но тя показва и положителни страни. Не само е добра в опазването на конфиденциална информация, но и убива клюките в зародиш. Тя е експерт в това нещата в агенцията да вървят гладко. Когато напуска за кратко, доста бързо става ясно кой управлява мястото.
Кариерен урок: Неодобрителният поглед понякога е достатъчен, за да спрат клюките в офиса. Ако сме получили поверителна информация, по-добре да я задържим за себе си. В допълнение, поемането на повече отговорност с течение на времето ще ни направи незаменими на работното място, като същевременно ще поддържа доверието в нас.
Следвай страстта си
Меган Драйпър се изкачва по корпоративната стълбица с главоломна скорост от рецепционист до копирайтър, след като „хваща окото” на Дон Драйпър. Оказва се, че е доста добра в писането и в омайването на клиенти. Но тя иска да бъде актриса и смята, че да работи като копирайтър не е нейния път. Решава да се върне към актьорството, за съжаление, с посредствени резултати.
Кариерен урок: Да следваме мечтите си ... но да имаме и резервен план. Ако сме наистина нещастни в работата си, ще изгорим за нула време (ефекта burn-out). Преди да си подадем оставката, е добре да помислим какво ни прави щастливи и можем ли да го вършим в свободното си време. Това ще да направи работата ни по-добра. Меган е можела да ходи на прослушвания по обяд и извън работните часове или да се занимава с театрална група вечер. Щастието е ключът към успешна кариера и понякога можем да следваме нашата страст и да работим добре нещо различно.
Избирай битките си
Пит Кембъл смята, че заслужава да е шеф на всички и всичко. Той започва да хленчи, когато не постигне желанията си, без значение колко важни са те.
Кариерен урок: Да, трябва да се борим за себе си, но не всички ситуации са еднакви. Да отбележим, че сме повишили продажбите с 20% през изминалата година и очакваме стимул за това, е доста различно от оплакването, че кабинета ни няма добра гледка. В началото колегите ще ни изслушват, но само до момента, в който не открият, че не правим разлика между ситуациите – истинска несправедливост или мрънкане, реален проблем или паника, постижение или хвалба.
Нека не ни е твърде комфротно
Роджър Стърлинг в началото е „златното момче” на компанията, което води големите клиенти. С течение на годините обаче, Пит, собственото му протеже, го надминава.
Кариерен урок: Колегите и съвместната работа не са проблем. Мисленето, че сме незаменими обаче е. Всеки, до самия вицепрезидент на фирмата, трябва да остане мотивиран и креативен. Винаги има нов талант и винаги се търсят най-добрите идеи. Може да си позволим временно отпускане на работното място, но не това е пътя на успеха в съвременния конкурентен свят.
Социализирай се!
Сделките и договорките се правят на коктейл/питие/кафе, но ако нямаме мярка, ще приключим пияни и сами. Винаги можем да си тръгнем, защото имаме много работа на следващия ден.
Кариерен урок: Целта на питието след работа не е напиването, а опознаването на колегите на място, различно от работните условия. Общуването е по-свободно без преградата на бюрото и компютъра. Не е нужно да ставаме първи приятели, но дружеското отношение помага в работните ситуации и може да започнем да харесваме работата си повече.
Изглеждай добре!
Тъй като шоуто показва 70те години, когато дънките и тениските все още не са общоприето облекло, а и сериала е за парите като цел на дейността, всички са облечени сякаш отиват на фотосесия.
Кариерен урок: Не всеки може и трябва да носи безпупречно ушити костюми като Дон, но облеклото трябва да показва, че се интересуваме от представянето си. В крайна сметка когато сме на работа представяме и фирмата. Разбира се, облеклото ни трябва да е съобразено с работното място и да не ни забелязват само заради него, ще е доста погрешна причина.

 

 

 

 

Невинни години: в рекламата на цигари всеки има право на лош вкус

 

  През първата половина на XXти век рекламата на цигари е абсолютно нерегулирана. Това са първите години на възторг и опиянение от мани­пулиращата сила на реклама­та в този сектор. Компаниите-производители използват за рекламни лица всички, които могат да трогнат техните це­леви групи. Лекари, спортисти и дори Дядо Коледа ни убеж­дават в превъзходството на продукта.

Стига се дори до твърдения, че цигарите имат известен ле­чебен ефект, който може да помогне за свалянето на ня­колко килограма или облек­чаването на симптомите на астмата.

Едва 70те години потреби­телите започват да се притес­нява, че цигарите могат да до­ведат до заболявания от рак на белия дроб. През 1965г. в САЩ е приет закон, че опаков­ките и рекламите на цигари задължително трябва да съ­държат предупреждения.

През това време обаче про­изводителите на цигари из­полвазват всеки любим образ и полета на въображението на рекламистите си, за да прода­ват своите продукти.

През 1929г. Philip Morris за­явява, че водещи медицински специалисти признават бла­готворно влияние на техните цигари върху носа и гърлото. Същата година Lucky Strike обявява в рекламите си, че много известни атлети пушат Lucky през целия ден без ни­какви негативни ефекти върху дишането или физическата кондиция.

През 1933г. „Журнал на американската медицинска асоциация“ публикува пър­вата си реклама на цигарите Chesterfield. Това е практика, която ще продължи 20 години. В същото списание Camel пу­ска своята реклама „Повечето доктори пушат Camels.“

През 1939г. се появява ре­клама на Camel с Олипий­ските атлети на САЩ, които твърдят, че цигарите премах­ват умората и възстановяват енергията. През 1950 Camel използва Ханк Аарон за да продава своите цигари.

През 1950г. „U.S. Tobacco Journal“ пише, че за цигарите има огромен пазарен потен­циал сред жените и подра­стващите. Водещите произ­водители осъзнават, че с това се разкриват невероятни въз­можности за незабавно бъде­ще и устойчивост на потреб­лението на цигари.

Marlboro използва бебета за да покаже успокояващото въздействие на цигарите и да привлече жените:

Philip Moris съветва жените да са нов вид майки, „Родени нежни“:

Никой не остава из­вън рекламите на цигари. Chesterfield използва предиз­викващите умиление възраст­на жена..и деца.

 

Нищо не стопля повече сърцето от деца, пре­гърнали кутия Chesterfields.

Lucky се насочват към мла­дите жени с рекламата на булка, хвърляща сватбения си букет:

Дори бъдещият президент на САЩ, Роналд Рейгън, по това време актьор, е включен в мащабното реклмно шест­вие на цигарите:
„..Изпращам Chesterfield на всичките си приятели. Това е най-скъпия коледен подарък за всеки пушач..“

Днес тези реклами изглеж­дат абсурдни и дори гротеск­ни. Проява на лош вкус. От тяхното създаване обаче, ни дели почти век на натрупани проби и грешки. Ентусиазмът и наивитетът, които може да ни се стори, че виждаме в тях, днес са неприлични. Натрупа­ли сме десетилетия на изслед­вания в областта на здравето и въздействието на тютюнопу­шенето върху хората. Убеде­ни сме, че то е изключително вредно и опасно! Забранено е! Сега върху съзнанието ни се влияе по друг начин, много по-изчистен и префинен, защото не го усещаме - екскурзия до Париж, бъди звезда като Ме­рилин... и още реклами, които вероятно след 50 години ще бъдат разглеждани като наив­ни и абсурдни.