Щипка подправка за разкош

В масовата представа за здравословно хранене се е настанил образа на сурови зеленчуци, нискокалорични и обезмаслени продукти, мал­ко количество пилешко месо и отвреме навреме риба. И разбира се, всичко това без никакви подправки, може би малко сол.

Само мисълта за подобна храна може да те остави гла­ден или готов да се откажеш от здравословното ядене. Това обаче съвсем не е не­обходимо. Помислете си за италианската кухня и богатите и вкусове и аромати и го съпо­ставете с факта, че сред евро­пейските народи италианците са най-малко засегнати от зат­лъстяване. Франция се сла­ви с искрената си любов към деликатесите и откри гурме културата за Света, а в статис­тиката са на едно от послед­ните места по брой на хора с наднормено тегло.

Повечето национални кух­ни са пример за правилно съ­четаване на храни и богатство на вкусове. Причината за над­норменото тегло е че забрави­хме да им се наслаждаваме. Хапваме на крак, по възмож­ност полуфабрикати и пропус­каме изцяло удоволствието от храненето. Не се наслаж­даваме на вкусовете, защото нямаме време да приготвим храната така, както помним, че са я приготвяли майките и бабите ни. Заместихме „ясти­ята” с предястия и сандвичи, направени в микровълновата печка. Забравихме това, кое­то е събирало хората около масата и което днес изглежда като чревоугодничество – до­машно приготвения обяд или вечеря, гарниран с приятни разговори. Който се оказва, че е бил и здравословен. Да се върнем назад и да си спомним с какво се ядеше патладжана? Към доматите не добавяхме ли босилек или щипка захар за разкош и вино към месото за опиянение от аромата?

Книгата със записаните на ръка стари рецепти не е де­моде, там са описани кой про­дукт с кой се съчетава, имаме наръчник за правилно съотно­шение на мазнини, въглехи­драти и белтъчини. На всичко отгоре с много подправки и вкус, от който „да си оближеш пръстите“.

Културата на хранене, из­градена при различните наро­ди чрез националните кухни, е съчетание от правилно хра­нене, честота на храненето и начин на комбиниране на яс­тията с подходящи напитки. Не случайно в Италия ястията се приемат с вино, включител­но на обяд. За нашите ширини силната ракия е подходяща за малко по-тежката ни нацио­нална кухня. Това разбира се, не трябва да ни служи като оправдание за прекаляване. Именно затова говорим за „култура на хранене“, която включва съчетаването на вку­сове и хранителни вещества, но е и част от една цялостна култура на живот. Тя показва отношението ни към самите себе си, както и към близките ни.

Игрите на глада: след неправилното хранене сме гладни, но пълни

Всеки 6ти възрастен в Света страда от наднормено тегло

 

 Полуфабрикатите, нере­довното хранене и липсата на движение ни превърщат в изгладнели, недоволни и закръглени индивиди.

Според статистиката на Световната здравна организа­ция за 2012г. един от 6 страда от затлъстяване, 1 от 10 от диабет и 1 от 3ма от високо кръвно налягане. според д-р Маргарет Чан, директор на СЗО, данните са доказател­ство за драматичното уве­личение на предпоставките за сърдечно-съдови и други хронични заболявания, осо­бено сред страните с ниски и средни доходи на глава от на­селението.

Броят на хората с над­нормено тегло се е удвоил от 1980 до 2008 в световен мащаб. Проблемът е толко­ва сериозен, че Световната здравна организация обявява 24 октомври ден за борба със затлъстяването. Днес поло­вин милиард хора или 12% от световната популация са засегнати от затлъстяване. Очакавано най-голям е делът на засегнатите в САЩ (26%) и най-малко в Югоизточна Азия (3%). Данните и за Европа са тревожни. Според европей­ската статистическа служба Евростат, съотношението между затлъстелите хора и останалата част от населе­нието варира между 8 на сто и 25 на сто сред 19-те страни членки на ЕС. Най-засегнати са британците, от които една четвърт са с наднормено те­гло (23,9% от жените и 22,1% от мъжете), населението в Малта (21,1% от жените и 24,7% от мъжете), Унгария, Латвия и Естония.

Най-слабо засегнатите от този „сериозен здравословен проблем“ са Румъния (8% от жените и 7,6% от мъжете, Ита­лия (9,3% от жените и 11,3% от мъжете) и Франция (12,7 процента от жените и 11,7 на сто мъжете).

За България тези проценти са 11.3 за жените и and 11.6 за мъжете.

Tази тревожна тенденция се дължи не на преяждането, а на неправилното хранене. Обик­новено денят започва само с кафе; обядът минава с тестени и мазни „закуски” или „нещо на крак” от заведения­та за бързо хранене. Всичко приключва с обилна вечеря у дома, по възможност пред телевизора. Това се гарнира с минимална физическа актив­ност.

Поради некачествената храна, която приемаме през деня, нямаме усещане за си­тост, готови сме да похапваме твърде често всякакъв вид „junk foods” , а вечер успява­ме да преядем. Като резул­тат не спим добре, храната не се преработва бързо и на сутринта отново не сме глад­ни. Подобен режим гарантира наднормено тегло и влошено здраве.  За да излезем от този за­творен кръг е достатъчно да следваме няколко лесни за приложение правила. Става въпрос не за стриктни досад­ни задължения, а за изгражда­не на кулутра на хранене, на двигателна култура и в крайна сметка за промяна в стила и културата ни на живот.