Всички сме чували израза „направи го веднага” и неговите
производни. Той ни съпътства още от детските спомени с „почисти си веднага
стаята”, „сядай да учиш
веднага”, „тръгвай веднага”.
Куп команди, предизвикващи реакцията: „само да порасна..” И
ще правя каквото искам. Разбира се, действителността се оказва различна и
рядко правим това, което желаем. Все така се налага да вършим безкрайно
неприятни или сложни за нас неща. Често под контрола ни е само решението кога
да ги направим. Така че подреждаме нежеланите ангажименти в другия край на
бюрото и съзнанието си за „после”. Това „после” не е дата или час, а намерение за
неизпълнение. Непризнавана наивна надежда, че нещата ще се размият или решат от
самосебе си.
Всички познаваме чистилището на думата „после”. Става въпрос
за онова отлагане, което е необосновано, но ни се струва абсолютно наложително.
Сами влизаме в капан на изкривено време, в което нe свършваме належащите
задачи, но и не можем да се насладим на „свободните” си мигове.
Естественият отговор на тази ситуация често е самокритика, с
която се опитваме да се мотивираме „да започнем”. Това, разбира се, се проваля,
защото придаваме на задачите си все по-голяма важност, те растат все по-смущаващи
и трудни в съзнанието ни, така че ги отлагаме още повече, докато крайния срок
не се изправи пред нас. Изведнъж сме принудени да действаме „по спешност”, която на свой ред води
до некачествена работа и отлагане на други задачи. Усещането е, че винаги
„гасим пожари”, а това е огън, който сами подпалваме.
В динамиката на днешния ден, особено работния, влизането в
цикъл на непрекъsнато отлагане е толкова сериозен проблем, че се изследва от
психологията и вече има собствен термин – „прокрастинация” (procrastination).
Прокрастинацията е поведение, при което човек е склонен постоянно да отлага „за
после” неприятните и трудни дейности, задачи и мисли. Това поведние
има психологически последствия - силно чувство на тревога и дискомфорт заради
неизпълнените задължения, както и угризения на съвестта и неудолетвореност от
самият себе си. Постепенно човек губи увереност в собствените си възможности,
мотивация и все по-трудно разпределя времето си.
Прокрастинацията се дължи на много
фактори, голяма част от които напълно обективни - твърде много задължения, ограничен
времеви ресурс, напрегнат живот. Други фактори са субективни и могат да бъдат коригирани
относително по-лесно: лоша организация, липса на ясна цел, страх от критика, ниска
продуктивност, ниско самочувствие. Разбира се, има още фактори, които водят до
това състояние и от своя страна биват подсилени от него. Често се приема, че отлагането
е опит да преодолеем страха си от започването или завършването на дадена работа
и оценката, която ще получим за нея.
Колкото и изнервящо и трудно за преодоляване
да е това състояние, има интелигентни подходи към справянето с него.
Излишно е да разчитаме на волята си
и да търсим мотивация. Така използваме твърде много енергия и бързо се изчерпваме,
докато подсъзнанието ни има безброй „трикове”, за да саботира съзнателните ни
планове. Вместо това, можем да приемем негативното си отношение към отлаганата
задача и да се съсредоточим върху прости действия.
Психолозите препоръчват основни правила,
които могат да помогнат за преодоляване на прокрастинацията:
Няма коментари:
Публикуване на коментар