Предсказания за 2016 от Давос

Участниците на форума в Давос обсъждат как Четвъртата индустриалната революция ще промени бизнеса и начина, по който живеем. За WEF лидерите на компании – технологични пионери, споделят тяхната гледна точка за промените, които предстоят през 2016г.

Тибо Le Séguillon, Heliatek GmbH, CEO

Не-въглеродно и децентрализирано производство на енергия се превръща в реалност с разполагането на слънчеви филми по фасадите на сградите по целия свят. Така сградите се превръщат в електроцентрали и се избягва скъпата необходимост от транспортиране на енергия.

Thomas Chalberg, Avalanche Biotechnologies, основател и научен съветник

Здравето и технологиите ще продължат да се сближават в разрастващ се "здравно-тех" сектор – измерването на здравните показатели  и фитнес ще стане по-лесно и по-автоматизирано; ще се появят технологични продукти, които са предназначени за защита и подобряване на здравето ни като потребители на технологии, както и ще се насърчава здравословната среда за домовете, училищата и работните места.

David Kingham, Tokamak Energy Ltd, СЕО

Очаквам много по-голям ентусиазъм за революционни енергийни технологии след споразумението от Париж за изменението на климата. Този публичен ентусиазъм ще бъде придружен от частни инвестиции в цялата гама от технологии, включително няколко различни подходи към термоядрения синтез.

Aniruddha Sharma, Carbon Clean Solutions, съосновател и СЕО

Цена на въглеродна емисия от 30 евро на тон ще стане реалност в навечерието на Срещата на върха за климата COP21 в Париж. Ще видим един свят, разделен между индустрията в развитите икономики и производството на енергия в развиващите се страни, който ще приеме по-строга позиция по отношение на въглеродните емисии и възможността за рециклиране.

Peter Platzer, Spire Global Inc, основател и CEO

Наличието и резолюцията на изображения от сателити, безпилотни летателни апарати, самостоятелно движещи се коли и други, ще продължи да нараства експоненциално. Това ще доведе до създаването на все по-сложни алгоритми за анализ, продукти и фирми Сходно сферата на разузнаване и комуникация, с нарастването на броя на по-малки сателити за наблюдение на земната повърхност, ще продължи по пътя си на растеж. Това ще доведе до повече и преки ползи от спътниковите системи за живота на обикновените хора по целия свят.

Rob Leslie, Sedicii Innovations Limited, СЕО

Киберспрестъпността ще се увеличи. Сложните социално-инженерни атаки срещу обществото ще се увеличат, насочени към отделната личност и чрез него – към работодателя. Следователно ще има много по-голям акцент върху управлението и споделянето на личните данни, по-специално що се отнася до идентичността и за идентичността на децата, в частност.

информация: http://www.weforum.org/agenda/2016/01/seven-predictions-for-2016-from-technology-pioneers?utm_content=buffer505a1&utm_medium=social&utm_source=twitter.com&utm_campaign=buffer

"Откривай България" в картини на известни художници за финал на Детската евровизия 2015

Представителството на Европейската комисия в България и БНТ откриха изложбата „Откривай България”. В края на месец септември известни художници и деца от 13 български града претвориха в картини културни, исторически и природни забележителности, които показват красотата на страната ни пред света.

Националната инициатива, е посветена на българското домакинство на Детската Евровизия за 2015г. и обедини в една обща идея Белоградчик, Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Габрово, Казанлък, Ловеч, Пловдив, Русе, Стара Загора, Шумен и София.

По време на събитието генералният директор на БНТ Вяра Анкова обяви, че картините се продават благотворително, а събраните средства са за кампанията „Българската Коледа”.

„Ние приехме Детската Евровизия като кауза. А истинските каузи се познават по това, че зад тях хората винаги застават със сърцата си. Затова решихме да обединим двете благородни кампании „Откривай България” и „Българската Коледа”. Т.е. вложеният детски талант в тези платна ще помогне на други деца да се усмихнат и да бъдат здрави.” – заяви Вяра Анкова.

„Надявам се, че много хора с големи сърца, ще откликнат на призива ни и ще купят картина. Те са чудесни визитни картички на България. Радвам се, че БНТ избра Дома на Европа за изложбата си, тъй като това е най-естественото място, където тя да се състои.” –  каза Огнян Златев,  ръководител на Представителството на ЕК у нас. 

На откриването на изложбата българските представители на 13-то издание на Детската Евровизия Габи и Иван изпълниха песента „Цветът на надеждата”.

Изложбата е разположена в Дома на Европа на ул. „Г.С.Раковски”124 и може да бъде разгледана до 23-ти декември 2015 година.

Източник: Представителство на Европейската комисия в България

Навлизането на социалните мрежи в нашия живот и как променят представата ни света

Миналата седмица се проведе изключително интересно събитие, организирано от Асоциацията на Европейските журналисти на тема: Журналистика от ново поколение: казуси и полезни практики.

Предизвикана от навлизането на социалните мрежи в нашия живот и превръщането на всеки отделен човек в медия, конференцията събра повече от 100 човека в залата на Vivacom Art Hall. Благодарение на радио Бинар можем да видим отново темите, които бяха обсъждани и да станем "съучастници" в събитието.

http://www.aej-bulgaria.org/bul/p.php?post=7105

Как пръстовият отпечатък може да разкрие потенциала ни - тайната на дерматоглификата

Анна Андреева

Вече само чрез отпечатъка на пръста си можем да узнаем силните си страни, да разкрием в коя посока трябва да развиваме потенциала си и къде нашите възможности са най-големи. Науката, която прави възможна тази „магия“ се нарича дерматоглифика.

Дерматоглификата е наука, която се занимава с изучаването на папиларните изображения върху човешките длани. На тези места кожата образува “гребенчета”, които формират различни рисунъци. При всеки човек рисунъците на пръстите на ръцете и ходилата са строго индивидуални и не се изменят през целия му живот.

Рисунъците от кожните гребенчета се формират между  5-та и 13-та седмица на вътреутробното развитие на организма едновременно с нервната система на детето. Това е гаранция  за адекватност на дерматоглифските данни при изучаване на мозъка. Същeствуват три вида кожни рисунъци – спирала, дъга и примка. Именно класифицирането и систематизиране им е ключът за разкриването на някой характерен признак.

С развитието на тази наука вече чрез тестване на пръстов отпечатък можем да определяме различни неща свързани с човека.  След снемане на отпечатъка се използва специална система от данни. Чрез рисунъците на всеки отпечатък тя изготвя персонален отчет. Той може да съдържа характера на човека, типа на неговия темперамент, типа на поведенческата му адаптация, всичко, свързано със спорта и активностите. Въз основа на него можем да дадем препоръки кой вид спорт е най-подходящ, как човек  да подбере колектива си, как да избере мястото, където може да постигне самореализацията си най-ефективно. Достоверността на тези тестове е около 98-99%.

Какви ползите от биометричния тест чрез пръстови отпечатъци?

Всеки човек се ражда с определен и много голям потенциал, но не винаги го осъзнава и използва. Чрез биометрични тестове въз основата на пръстовите отпечатъци хората могат да осъзнаят своите възможности,  да започнат да ги осъществяват, да постигнат високи резултати в правилната за тях област.  

Този тест може да бъде от полза в много социални области и групи – като започнем от детските градини, минем през спортни секции, училища, HR-агенции, големи фирми и стигнем до трудовите борси. При децата е много важно потенциалът  да се определи възможно най-рано, за да може детето да се развива в най-правилната посока. В HR-агенциите подобен тест може да покаже най-подходящия от кандидатите за определена позиция и с какви задачи би се справял най-добре той. В психология дерматоглификата се използва за бърза и адекватна първа оценка на пациента. А на трудовите борси данните от пръстовите отпечатъци помагат при професионалната ориентация и избирането на точни места предназначени за обучение, преквалификация, съответстващи на качествата на кандидата. 

Сътвори ми здраве

Анна Андреева

Чували ли сте някога за арт-терапия? Смятате ли, че с помощта на изкуството можем да се преборим с болестите, проблемите и лошите емоции? Арт-терапията е методът , който лекува чрез творчество.

Арт-теарапията е метод на психотерапията, който се използва за лечение и психотерапевтична корекция чрез творчество. Най-често се използват рисуване, грънчарство, музика, фотография, творческо писане, четене, актьорска игра и други. С помощта на творчеството и размисъла върху изкуството и самия процес, през който преминават, пациентите обогатяват познанието за себе си и се учат да се справят със заболяването, стреса, проблемите или травматичните преживявания.

Чрез този тип терапия се изкарва целия вътрешен потенциал на човека. Всяко чувство може да бъде пресъздадено чрез рисунка, текст, движение, танц, театър. По този начин човек работи многопластово и стига до по-задълбочени открития. Арт-терапията използва въображението и създава една алтернативна действителност, но по никакъв начин не става въпрос за бягство от реалността. Това е начин човек да намери сили и ресурси, за да се справи с предизвикателствата на живота.

На Запад арт-терапията е широко разпространена в болници, психиатрични отделения, домове за възрасти хора и SOS селища и дневни центрове за хора в неравностойно положение.  Този вид терапия помага много на деца, на които се налага да прекарват дълго време в болница, например в раково отделение. Това е допълнителна терапия, начин да се разсеят децата и да станат част от нещо различно и красиво.

Според специалистите на арт-терапия са по-податливи пациенти, при които вербалното изразяване е ограничено – малки деца, хора с аутизъм или комуникативни нарушения. Доста успешно се прилага и арт-терапия за цели семейства. Така лесно се решават проблеми, отбягват се бъдещи такива или просто членовете на семейството започват да се виждат по различен начин.

За съжаление арт-терапията в някои случаи може да има и негативен ефект. Така е при някои психични разстройства. Общоприето е, че при тях помага, но при някои пациенти може да задълбочи проблема. Работата с образи и емоции е процес на автокомуникация и когато се засили, тази образност става мрачна, агресивна и свързана с плашещи неща.

В България арт-терапията се появява още средата на 60те години на 20 век. Първите българи, занимавали се с този вид терапия са Александър Маринов и Димитър Пантелеев. Един от най-добрите специалисти в България , доц. д-р Петър Цанев, смята, че проблемът у нас е, че не се говори достатъчно за този вид терапия. Също така няма приемственост между отделните поколения и институции , които са ангажирани с тази дейност. За да го има процесът на арт-теарапията, трябва да се ангажират психиатри, художници, социални работници и др, а този синхрон у нас предстои да се разработва.

10 съвета на Киркор Азарян

1. Бъди в мир със себе си;

2. На сцената не излизай, ако няма какво да кажеш;

3. Да си на сцената не трябва да е задължение, нито пък само възможност за изява, а преди всичко вътрешна духовна потребност;

4. На сцената трябва да сме почтени спрямо зрителя и да не лъжем, още повече че всичко, което правим, е наужким. В тази игра ние сме пратеници на въображението в търсене на нещата отвъд видимото и живеем на сцената донякъде от детско любопитство, но най-вече примамени от неясния и будещ тревога и страх силует на истината. Всичко това не търпи претенциозност и лъжа;

5. Тази игра става с взаимна любов и вяра. Колкото повече любов и вяра, толкова повече творческа лудост и радост от процеса. А за това са нужни артисти, емоционално възбудими и заразителни. Актьорството не е за темерути и дебелокожи;

6. Не забравяй, че не знаеш нищо от онова, което предстои да се случи;

7. На сцената се мисли и действа, а чувств

ата идват сами – стига да имаш душа на артист;

8. Не ти си важен, важно е това, което правиш;

9. Да си съвременен – това значи да си необичаен и неочакван в постъпките и в реакциите си. Но това не значи да не си мотивиран и да липсва логика. И тук е разковничето: да вдигаш летвата на неочакваното до невероятност, въпреки съществуващите закони на гравитацията;

10. Това, което респектира и възторгва зрителя, е лекотата и простотата, с която артистът прави нещата. Точно тези умения го извисяват в неговите очи, защото на зрителят му е пределно ясно, че той това никога не би могъл да го постигне. Смъртта настъпва тогава, когато публиката престане да реагира и ръкопляска, защото си мисли: “Това и аз го мога”.

С премиера на спектакъла „Чайка“ откриват нов театър в София

Анна Андреева

Вчера беше открита най-новата театрална сцена в столицата. Зала 2 на Националния дворец на културата се превърна в най-новия дом на театралното изкуство – театър „Азарян“.

Началото бе дадено с прекрасната пиеса „Чайка“ от А.П.Чехов, поставена под разчупения поглед на един от най-добрите театрални режисьори у нас – Явор Гърдев. В ролите се превъплатиха едни от най-ярките звезди на българската сцена – Снежина Петрова, Владимир Пенев, Захари Бахаров, Ованес Торосян, Светлана Янчева, Христо Петков,  Николай Урумов, а в ролята на Нина Заречная е младата и много талантлива Елена Телбис.

Неслучаен е и изборът на тази пиеса за откриване на новото театрално пространство. „Чайка“ е  един от последните спектакли на Крикор Азарян. С „Чайка” режисьорът Явор Гърдев дебютира в света на Антон Павлович Чехов и успява да го пречупи през един съвременен поглед, да използва максимално пространството на амфитеатралната зала и превърне публиката в част от представлението.

Идеята на театър „Азарян“ е да дава пространство за изява на млади творци, които с нестандартните си идеи чертаят новите тенденции в изкуството. Най-изявените български режисьори също ще имат възможност да реализират своите постановки. Една от основните амбции на театъра е да бъдат възстановени и емблематични пиеси в българската драматургия. „Това е визия, че подобни пространства трябва не само да се появяват, да се множат и хората на изкуството да имат места, където да реализират себе си и своите представи за света“, сподели директорът на НДК Мирослав Боршош.

Интересна идея е външният облик на театъра  – фоайето е украсено със стотици чифтове обувки. Сред тях могат да се видят и обувките на известни български актьори и режисьори като Коста Цонев, Апостол Карамитев, Георги Калоянчев и много други. Нестандартната идея е на художника Никола Тороманов.

На сцената на театър „Азарян“ до края на годната ще се появи и второ представление – „Бягство“ с режисьор Веселка Кунчева.  

Кризите на бежанците във виртуалната реалност

Един от първите проекти на  NYT VR, виртуалната реалност на The New York Times и Google е " The Displaced" (Интернираните), филм, който проследява пътуванията на три деца, изселени от домовете си в Южен Судан, Украйна и Сирия. Филмът, създаден в сътрудничество с компанията Vrse, ще представя животът на деца, попаднали в глобалната бежанска криза.

Според Бакет, редактор на NYT , това е първата критична, сериозна част от журналистиката, която използва виртуална реалност, за да се хвърли светлина върху една от най-страшните хуманитарни кризи на нашето време. Силата на VR е че тя дава на зрителя уникално чувство за емпатия към хора и събитията, в които те са въвлечени. 

The Guardian отбелязва, че и други издания в САЩ и Европа са се опитали да разказват истории чрез виртуална реалност, но че цената на устройствата се е оказала твърде висока. Google e решил този проблем със своя cardboard viewer. За потребителите остава само да изтеглят подходящото а своето устройство приложение.

Бъдещето дойде и се случва сега

The New York Times и Google започват съвместен проект NYT VR в началото на на месец ноември. Разбира се, VR е Virtual Reality.

1 милион абонати на вестника ще получат  Google cardboard viewer, картоненo устройство с ниска цена, в което има смартфон. След свалянето на съвместимо приложение, потребителите ще могат да гледат през устройството филми или игри, и така изцяло да се потопят в тяхната реалност. Част от абонатите на дигитални услуги на NYT също ще получат подобни устройства.

Главният редактор на списанието Dean Baquet е убеден, че читателите търсят в нето иновативни, но и силни за разказване  истории и в това отношение The New York Times  е най-добрият по думите му. 

Приложението на NYT VR, което се развива в партньорство с виртуалната реалност на студио IM360, ще бъдат достъпни за Apple и Android потребителите на 5 ноември  Приложението ще работи на IOS 8+ и системи Android 4.3+.

Списъкът със задачи

Планирането „наум“, кое­то често правим, се оказва неподходящо за който и да е ден – почивен или рабо­тен. Отбелязването на пла­нираните задачи, както и на степента на изпълнението им, организира рутинност­та и освобождава времеви ресурс, който иначе пилеем в „какво още имах да на­правя”. Така при появата на някоя „неотложна” задача ще имаме дори и визуална представа къде точно мо­жем да я вместим. Списъкът ще ни помогне да преценим дали не е вре­ме да кажем „не” и да не по­емем поредния ангажимент.

Той ще ни помогне и да осъзнаем бързината на думата „веднага”.  

Да си поставим постижими цели

Не можем да извършваме подвизи всеки ден. Ако сме изправени пред лицето на голямо и обезкуражаващо предизви­кателство, за да се справим, трябва да го разделим на по-малки компоненти и да ги преодоляваме поотделно. Смята се, че това е една от тайните на успеха на Ангела Меркел – способността и да раздробява големите проблеми на по-малки, с които да се заема незабавно. 

Как се изяжда голям слон? Малко по малко!

Няма „маняна”

Малките задачи имат способността да се натрупват и да се превръщат в го­лям проблем. Ето защо не трябва да ги отлагаме, по лесно е да ги „отметнем” веднага. Избутването на големите или неприятни ангажименти в дъното на спи­съка ни не е решение. Нужно е да си направим план за действие и да съберем необходимата ни информация за задачата. Да не забравяме, че правилно по­ставения въпрос е половината отговор.

Решението, не проблема

Много важно правило е да се съсредоточим върху решаването на задачата, а не върху това колко голям и страшен ангажимент е тя. „Как” е един от основните функционални въпроси, които е добре често да си задаваме.

Почивка

Чувството, че сме се справили добре и имаме право на малко почивка, след която ще се заемем със следващата задача, е сигурен знак, че прокрастинацията е преодоляна. Нуждаем се от пауза, за да „презаредим“. Можем да се наградим с нещо приятно за „душата” или тялото - парче шоколад, песен, кратък разговор с приятел. Изборът е изцяло наш.

Разбира се, списъкът не означава, че ангажиментите трябва да бъдат изпълнявани веднага, на секундата. Те са с различна важност и сложност и нашата задача е успеем да ги подредим по приоритетност. Така значи­телно ще улесним живота си и ще открием, че разполагаме с малко повече от очакваното време, което да посветим на каквото желаем.

„Веднага” и има ли толкова бърза дума в живота ни

Всички сме чували израза „направи го веднага” и неговите производни. Той ни съпътства още от детските спомени с „почисти си веднага стаята”, „сядай да учиш

веднага”, „тръгвай веднага”.

Куп команди, предизвикващи реакцията: „само да порасна..” И ще правя каквото искам. Разбира се, действителността се оказва различна и рядко правим това, което желаем. Все така се налага да вършим безкрайно неприятни или сложни за нас неща. Често под контрола ни е само решението кога да ги направим. Така че подреждаме нежеланите ангажименти в другия край на бюрото и съзнанието си за „после”. Това „после” не е дата или час, а намерение за неизпълнение. Непризнавана наивна надежда, че нещата ще се размият или решат от самосебе си.

Всички познаваме чистилището на думата „после”. Става въпрос за онова отлагане, което е необосновано, но ни се струва абсолютно наложително. Сами влизаме в капан на изкривено време, в което нe свършваме належащите задачи, но и не можем да се насладим на „свободните” си мигове.

Естественият отговор на тази ситуация често е самокритика, с която се опитваме да се мотивираме „да започнем”. Това, разбира се, се проваля, защото придаваме на задачите си все по-голяма важност, те растат все по-смущаващи и трудни в съзнанието ни, така че ги отлагаме още повече, докато крайния срок не се изправи пред нас. Изведнъж сме принудени да действаме „по спешност”, която на свой ред води до некачествена работа и отлагане на други задачи. Усещането е, че винаги „гасим пожари”, а това е огън, който сами подпалваме.

В динамиката на днешния ден, особено работния, влизането в цикъл на непрекъsнато отлагане е толкова сериозен проблем, че се изследва от психологията и вече има собствен термин – „прокрастинация” (procrastination). Прокрастинацията е поведение, при което човек е склонен постоянно да отлага „за после” неприятните и трудни дейности, задачи и мисли. Това поведние има психологически последствия - силно чувство на тревога и дискомфорт заради неизпълнените задължения, както и угризения на съвестта и неудолетвореност от самият себе си. Постепенно човек губи увереност в собствените си възможности, мотивация и все по-трудно разпределя времето си.

Прокрастинацията се дъл­жи на много фактори, голяма част от които напълно обек­тивни - твърде много задъл­жения, ограничен времеви ресурс, напрегнат живот. Други фактори са субектив­ни и могат да бъдат кориги­рани относително по-лесно: лоша организация, липса на ясна цел, страх от критика, ниска продуктивност, ниско самочувствие. Разбира се, има още фактори, които во­дят до това състояние и от своя страна биват под­силени от него. Често се приема, че отлагане­то е опит да преодолеем страха си от започването или завърш­ването на да­дена работа и оценката, която ще по­лучим за нея.

Колкото и изнервящо и трудно за пре­одоляване да е това състоя­ние, има интелигентни под­ходи към справянето с него.

Излишно е да разчитаме на волята си и да търсим мотивация. Така използва­ме твърде много енергия и бързо се изчерпваме, докато подсъзнанието ни има без­брой „трикове”, за да сабо­тира съзнателните ни пла­нове. Вместо това, можем да приемем негативното си отношение към отлаганата задача и да се съсредото­чим върху прости действия.

Психолозите препоръч­ват основни правила, които могат да помогнат за прео­доляване на прокрастина­цията:

Списъкът със задачи