Ключовете към честността

Д-р Сюзън Кембъл е консултант по взаимо­отношенията. Тя е ав­тор на девет книги за връзките и разрешаване­то на конфликти, вклю­чително на последния бестселър „Какво е реал­но”, на който е основана и тази статия.

Д-р Кембъл участва в стотици международни конферецнии и е тре­ньор на хиляди двойки и отделни индивиди. Тя е председател на органи­зация с нестопанска цел, която е в класацията Fortune 500.

Гост-лектор е в Хар­вард, Станфорд и Кали­форнийския универси­тет.

 

 

Комуникацията между хо­рата е многопластово „нещо”. Поради този факт, много от нас се чувстват неадекватни в опитите си да се разберат с другите. Всеки път, когато се опитваме да общуваме, има най-малко две нива на това: откритата комуникация, ко­гато отсреща чуват думите и виждат жестовете и скритото послание, което е много по-свързано със значението на думите.

Второто ниво на комуника­ция е нещо, което обикновено пренебрегваме, защото няма­ме „речник”, за да го преве­дем. Да разгледаме следния пример: когато Иван Петров влиза при офис асистента си Нешка, тя заявява: “Почти съм готова с Power Point пре­зентацията; после трябва да преправя промо-то за търгов­ското изложение и после, ако остане време, ще направя финансовия отчет от петък.” Това е откритото съобщение - малко информация за зада­чите и.

Какво е скритото послание? Нешка казва на шефа си, че е претоварена с твърде много задачи, така че е най-добре той да не иска нищо повече от нея за деня. Иван Петров приема и регистрира съоб­щението на две нива – чува думите и изпитва дискомфорт от тях, но като повечето хора, не е трениран да „разчита” из­точника на дискомфорта си и отговора е „Благодаря, че ми каза”.

ОТПУШЕТЕ КАНАЛИТЕ

Комуникация като тази ос­тавя и двамата с усещане за непълнота и недовършеност. Така следващия път, когато разговарят, недоизказаното общуване ще се отрази на комфорта между тях и качест­вото на съвместната им рабо­та. С времето, ако тези непъл­ни комуникации се повтарят, техния съобщителен канал ще стане по-запушен. Ако Петров има по-добри умения

за общуване, той може да от­бележи неловкото усещане, вместо да отговаря автома­тично. Ако познава седемте ключа към истинската кому­никация, той можеше да отго­вори: “Чувствам се неудобно от това, което каза. Искаш да кажеш, че не можеш да пое­меш повече работа ли?”

Използвайки ключови фра­зи като „Това, което ми каза, ме кара да се чувствам...” дава възможност на Иван да изкаже мислите и усещането си спрямо чутото. Така може да обърне внимание на по-фините си реакции и да от­говори по-автентично.

ИЗОБЛИЧАВАНЕ НА НА­МЕРЕНИЯТА ЗА КОНТРОЛ

В изследванията си открих, че почти 90 на сто от цялата човешка комуникация идва от намерението за контрол (скрито или несъзнателно). Повечето от нас не са наясно кога искаме да контролираме ситуацията и кога изразяваме нашите чувства и мисли прос­то за обмен на информация.

Намерението за контрол се разкрива в много дегизиров­ки:

• отричане, че чувстваш болка, когато си наранен;

• опит да впечатлиш други­те;

• манипулиране, за да полу­чиш каквото искаш;

• сговорчивост, за да се из­бегне кавга;

• лъжа, за да се защитят не­чии чувства;

• опит да се разбере нещо, което не можем да знаем, вместо да живеем с неопре­делеността на ситуацията (например заключения или предположения за това как­во означава пове­дението на някой друг);

• мълчание, за да се избегне кон­фликт;

• игра на сигурно, за да не се разкла­ти лодката;

• опит да изглеж­даме по-приобще­ни или улегнали отколкото се чувст­ваме.

Като погледнете този спи­сък, ще забележите, че из­броените модели са свързани с избягване на неудобните чувства (напр. безпокойство, загуба на контрол) или на не­желаните резултати.

Може ли да разпознаете себе си в един или повече от тези примери?

Ако е така, вероятно сте наясно, че този вид контрол не работи в действителност. Може да се придържаме към илюзията за контрол и да се опитваме да предсказваме или манипулираме резултата. Например, да опитаме да се почувстваме по-удобно, като предположим, че знаем как ще реагира някой друг спрямо нас. Но със сигурност НЕ МО­ЖЕМ ДА ЗНАЕМ неща, които се променят във времето.

Ако се фокусирате повече върху избягване на диском­форта на “незнаенето”, откол­кото върху общуването и ис­тинското слушане на другите, вие не присъствате реално: вие сте в мислите си или в бъдещето. Опитът да се из­бегне несигурността е много стресиращ.

От друга страна, когато отпуснете захвата, остави­те нещата да се разгърнат и обърнете внимание на това, което всъщност се случва (за разлика от това, което искате да се случи или от което се страхувате), вие сте естест­вено по-уверени.

Повечето хора дори не осъз­нават факта, че по-голямата част от тяхното общуване идва от намерението за кон­трол. Не е чудно, че те често се чувстват разочаровани и извън контрол. Колкото пове­че се опитвате да контролира­те нещата, толкова повече се чувствате извън контрол.

Когато сте по-съсредоточе­ни върху създаването на до­бро впечатление, отколкото да изразите себе си автентич­но, засилвате страховете и тревогите си. Вие в известен смисъл, потвърждавате, че ако нещата не се развият спо­ред вашите надежди и пла­нове, нищо няма да е наред. Това поставя благополучието ви на доста нестабилна поч­ва.

Фактът е, че ще бъдете до­бре, но единственият начин наистина да откриете това и да се научите да си вярвате, е да рискувате да изразявате това, което искате, да казвате какво виждате и знаете и да изразявате себе си честно.

Започнете с тези 7 ключови фрази

“Като казваш това, чувствам ...”
“Искам ...”
“Имам някои неща за изясняване”.
“Заинтригуван съм.”
“Оценявам това, което ти...”
“Чуваме те, но имам различна гледна точка”
“Можем ли да поговорим за това как се чувстваме, във връзка със случилото се?”