Пролетно пробуждане

Инвестициите в здравеопазването вече са приоритет за Европа. Старият континент се пробуди за своите граждани.

Европа се отърси от вглеждането и притесненията за икономическото си здраве и след като се убеди, че е взела всички мерки за възстановяването си, се обърна към своите граждани. В края на февруари 2013г. беше приет пакета за социални инвестиции, с официално наименование „Социални инвестиции за растеж и сближаване“. Това са мерките, които Европейския съюз ще предприеме до 2020г. за да осигури социално благополучие на хората.

Целта на пакета е да се използват по-ефективно средствата за социални и здравни грижи, предвидени в държавните бюджети. Това може да стане като се обменят добри практики между страните и се предоставят насоки за развитие. Планът за социални инвестиции е част от стратегията за развитие „Европа 2020“, публикувана през ноември 2012г. В тази стратегия здравеопазването е прието за ключов елемент за развитието на ЕС.

Само по себе си здравето е безценно и е най-голямото благо. Погледнато от икономическа гледна точка, то е условие за просперитет. Здравият човек е с висока производителност на работното място и може да участва активно в социалния и трудовия живот. Ето защо инвестициите в запазването и възстановяването на здравето могат да подкрепят икономическия растеж.

Тъй като страните в съюза са с различни здравни системи,  усилията ще бъдат насочени към обвързване на здравните политики на ЕС и към реформи на национално ниво. Факт е, че днес има неравнопоставеност в здравеопазването. Разликата в очакваната продължителност на живота между хората на 30 години с висше образование и тези със средно или по-ниско образование, в много страни от ЕС надхвърля 10 години. Здравните системи в някои страни са много по-ефективни, особено по отношение на рисковите фактори и има по-добро сътрудничество между социалните и здравните услуги. Има болести и смъртни случаи, които могат да бъдат избегнати, защото се дължат на затруднен достъп до здравни услиги. Стремежът е да се осигурят  безопасни и  ефективни здравни грижи с високо качество за всички граждани на ЕС. Само така може да се излизе от порочния кръг лошо здраве/бедност/изключване от обществото. Tова звучи доста утопично, но истината е, че лошото здравеопазване води до прахосване на човешки капитал и трябва да бъде спряно.

Друга посока на работа е чисто практическото инвестиране в работещите в здравния сектор за повишаване на тяхната квалификация и подобряване на условията на труд.

Има и реформи, които са бързо приложими и ще се отразят положително на хората, особено повишаването на ефективността на здравните грижи. Това може да стане чрез засилване на първичните грижи и улесняване на достъп до прегледи при специалист, преди да се окаже наложително приемането в болница. При възможност ще се насърчава изписването на по-евтините генерични лекарства, които са с доказано качество и са далеч по-достъпни.

В същото време ще се работи за профилактика на здравето и здравно обучение във всички възрастови групи. При  децата и младежите то помага за тяхното физическо и социално развитие и ги подготвя за пълноценна роля в обществото.

Също толкова значима група е и тази на възрастното население, тъй като общата тенденция на увеличаването и на Стария континент я прави определяща за икономическото му развитие. През последните две десетилетия делът на възрастното население (65+) се е увеличил с 3.6 процентни пункта, а на населението на възраст до 14 години в ЕС-27 е намалял с 3.7 процентни пункта. Населението в трудоспособна възраст в ЕС се очаква да намалява, а на по-възрастните хора вероятно ще достигне 29.5% през 2060г. (при 17.5% през 2011г). Най-висок е делът на възрастните хора в Германия - 20.6%, Италия - 20.3%, Гърция - 19.3%, Швеция и  България - 18.5%. Прогнозата за 2015г. е, че на 100 работоспособни българи ще се падат по 52-ма души в неработоспособна възраст.

Това означава, че грижите за запазване на здравето трябва да станат по-целенасочени и ефективни, включително и у нас

 Наръчник на оптимиста: от „Равните възможности” до „Важния си ти”

„Време е всички ние да се ангажираме с нашето общо бъдеще“

Вивиан Рединг

След като се присъеди­нихме към ЕС в „Годината на равните възможности за всички“(2007г.), една пети­летка по-късно можем да се включим активно в отбеляз­ването на Годината на граж­даните.

Тази Европейска година, според ЕК, настъпва в крити­чен за европейската интегра­ция момент — през 2013г. се отбелязват 20 години от граж­данството на Съюза, въведено с Договора от Маастрихт през 1993 г. и е годината преди из­борите за Европейски парла­мент.

Вивиан Рединг, заместник- председател на Европейската комисия заяви, че 2013 г. е го­дина, посветена на всички нас и правата ни като европейци.

Благодарение на граждан­ството в ЕС, което допълва, а не заменя националното гражданство, всички ние раз­полагаме с допълнителен на­бор от права: правото на глас и на кандидатиране на местни и европейски избори в стра­ната от ЕС по местоживеене, правото на консулска защита в чужбина от друга държава членка при същите условия като нейните граждани, право­то на петиция до Европейския парламент и на жалба до Ев­ропейския омбудсман, пра­вото на участие в европейски граждански инициативи, пра­вото на свободно движение.

В проучването на Евроба­рометър, относно европейско­то гражданството, публикува­но на 20.02.2013, европейците бяха запитани за статута и правата си на граждани на ЕС. Като цяло анкетираните са запознати с повечето от пра­вата си, сред които правото да отправят петиции до инсти­туциите на ЕС (89%), правото на свободно движение (88%), забраната за дискриминация, основана на националното гражданство (82%), правото на консулска защита (79%) и пра­вото да участват в гражданска инициатива (73%). Над една трета от анкетираните (36%) са на мнение, че са добре ос­ведомени за тези права, което представлява нарастване с 5 процентни пункта в сравнение с 2007 г.

В България проучването по­казва по-ниски резултати, но с видимо продобрение: през 2012 г. 39% от българите счи­тат, че са запознати с правата си като европейски граждани. Това е с 2% повече отколкото в проучването от 2011г. По-го­лямата част от отговорилите (55%) искат да знаят повече за тези права, въпреки че този процент е намалял с 30 % в сравнение с проучването от есента на 2011 г.

Според проучването от 2012 г. основните теми, по кои­то българите биха искали да знаят повече, са правата за работа в друга страна от ЕС (62%), пребиваването в друга страна от ЕС (51%), получа­ването на медицинска помощ в друга страна от ЕС (34%) и обучението в друга страна от ЕС (20%).

Българите са силно заин­тересувани от хармонизирана европейска система за соци­ално осигуряване (57%). Това е с 20% по-висок резултат от този за страните от ЕС–27. Интересът ни към европейска лична карта в допълнение към националните лични карти остава малко по-назад (28%) спрямо средно европейския. Възможността за упражня­ване на активна гражданска позиция чрез гласуване на избори, провеждани в държа­вата членка на пребиваване, се оценява с 4% по-високо в България (17%) отколкото в ЕС като цяло.

Изводите, които могат да се направят, е че европейците все повече се чувстват част от една общност и заемат по-ак­тивна позиция за правата си. Това се отнася и за нас като европейски граждани, които придобиват усещане за собст­вения си принос, значимост и равнопоставеност в общото ни европейско гражданско обще­ство. Като такива имаме ос­новни и конкретни свободи: на движение, на работа, на обра­зование, на здравеопазване, при условия, равни с другите европейски граждани.

„Гражданството на Съюза е нещо повече от идея. То е практическа реалност, която носи осезаеми ползи за граж­даните. ЕК иска да помогне на хората да разберат как да се възползват пряко от правата си и да изслуша техните мне­ния за това накъде върви Ев­ропа”, според Вивиан Рединг.

2013: Година Първа след Края на Света 

Biju Boro/AFP/Getty Images;
Фотографията е от сайта на The Guardian

След като настъпи Краят на Света, на 21.12.2012 го от­белязахме с притаен дъх и лека въздишка, която би мо­гла да е „знаех си” или „сла­ва богу” и уверено навлязо­хме в новата година. 2013.

В края на миналата година всички си дадохме различни обещания, в случай, че сме сред оцелелите. Медиите раз­ведриха обстановката, при­помняйки ни особено активно от втората половина на 2012 предсказанието на маите. Срещнаха ни на страниците си или на екрана с екстра­сенси, астролози, учени, кои­то спореха не „дали“, а „кога“ и „как“ ще приключи Света. После спорът се измести в посока тълкуване на Края – дали ще е физически, мисло­вен, духовен, край на старото или..? Кулминацията беше постигната с касови и зрещини филми за апокалипсиса „След утрешния ден”, „Края на Све­та” и други, на които имахме възможността да се насладим по всички телевизии между 19 и 21.12.2012. Една от телеви­зиите дори отброяваше оста­ващите дни, часове и минути.

Оказа се, че Края на Света дойде и отмина тихо и неза­бележимо. У нас катаклизми не се случиха, не се появи видима разлика между тези, които са се извисили духовно и останалите здраво вкопани в материалното. След кратко оглеждане и оценка на про­мените, започнахме активното си ежедневие на обикновени граждани с обикновените си задачи и проблеми и с тайната надежда, че Края на Света е променил нещо.

Ето какво разбрахме и как­во се случи от началото на го­дината до сега:

Грипната епидемия тази го­дина у нас ще е по-интензивна от миналогодишната, по уве­ренията на главният здравен инспектор д-р Ангел Кунчев. Доказателство за това е епи­демията в Дания, Холандия, Англия и Норвегия. Очаква се тя да достигне страната ни до две или най-късно три седмици. Щамовете „Викто­рия“ и „Калифорния” обаче „пренебрегвали” Балканите?! Разбира се, единствения шанс да не се разболеем, макар и не перфектен, е слагането на противогрипна ваксина, което намалявало опасността от за­разяване с 62%. Въпреки това тази зима едва 3% от хората в България са предприели пре­вантивното ваксиниране.

България е на 73-то място в Света по здраве. Годишни­ят доклад за състоянието на здравето на гражданите през 2011-а, приет от депутатите от здравната комисия на парла­мента, показва, че сме на 15-о място в света по смъртност от рак на дебелото черво и на 38-о по починали от инсулт и хипертония. България заема пет първи места сред 19 стра­ни членки на ЕС по смъртност - от рак, сърдечно-съдови за­болявания, болести на сър­цето, мозъчно-съдова болест и състояния, възникващи в перинаталния период (около раждането). 

България е между първите страни по младежка безрабо­тица в ЕС, включително спря­мо Гърция, Испания, Италия, които от години са с тежки про­блеми по данни на Българска стопанска камара. Над 40% млади хора до 25 години у нас са в неангажираност, нито учат, нито работят. Над 60% от заетостта е в работни места и професии в сектори с ни­ска квалификация - търговия, строителство, охранителна дейност. Над 30% са заетите с по-висока квалификация от необходимото. Причините са в структурата на икономиката, тежките регулационни режи­ми, липсата на крупна инфра­структура и инвестиционни проекти. Очаква се през тази година безработицата да се увеличи.

Годината ще бъде още по-тежка във финансово от­ношение. Разбрахме го от но­вогодишното обръщение на Ангела Меркел към герман­ския народ. Тя призова граж­даните към повече смелост и сплотеност в надмогване на предстоящите трудности, за­щото икономическата ситуа­ция през 2013г. няма да бъде лека, а трудна. „Кризата все още не е преодоляна“, заяви Меркел. „Светът все още не си е извлякъл всички поуки от унищожителната финансова криза от 2008г. Безотговор­ност като тогавашната не бива да се повтаря никога повече“, каза Меркел. Всички сме наяс­но за пряката връзка на благо­състоянието между страните в Европейския съюз.

Наистина ли се е случила някаква промяна? Честит Край на Света и Ново начало!

Да влезем в релси

Да влезем в релси

„Сега трамваят е нащрек, внезапно забелязал,

че вече съм един човек, от релсите излязъл”

Обичам те до тук,Георги Константинов

 След лятото, претоварило ни с горещини, краткия септем­ври, в който така и не влязох­ме в час, сега вече можем спокойно да се оплачем от ок­томври. Досадните дъждове, първите студени дни, горещи­ните по никое време, антици­клоните или циклоните, обла­ците, липсата на настроение, никаква почивка чак до Коле­да...Въображението е за да го използваме и можем да си намерим още причини да из­паднем в есенна депресия.

Действително, според пси­холозите времето след лят­ната почивка е трудно за преодоляване. Някои изпадат в депресия, други трудно пре­минават към активен режим на работа. Ако първото със­тояние може да се приеме за знак, че нещо в ежедневието ни не е наред и през вакан­цията просто сме избягали от действителността, то втората ситуация е напълно нормал­на. Организмът ни има нужда от време за пренастройване от пасивното и отпуснато еже­дневие към обичайния рабо­тен ритъм. Ако сме си дали целия септември за това, браво на нас – плавният пре­ход води до по-малко стрес и вероятно вече владеем ситу­ациите. Ако обаче месецът е отлетял безметежно, като „от­пуск в града” и сега планира­ме да се включим екстремно в обичайното си разписание, много е възможно трудно да влезем в релси.

На разположение са ня­кои техники, с които можем да се справим по-успешно:

•  Добре е да завъртаме постепенно колелото и да не очакваме да свършим за един ден всички отложени ангажи­менти.

•  Съставянето на списък със задачи за следващия ден, по възможност по прио­ритети и неотложност, ще ни даде време да организираме работата си. Подобен тайм-мениджмънт от 10 минути предварително планиране ще ни икономиса два часа време и няма да се чувстваме като пожарникарска кола.

•  Хубаво е да започнем деня няколко минути по-ра­но (този съвет отново важи, не само за първите дни след ваканицята). Допълнителните минути можем да запълним с нещо, което наистина обича­ме.

•  Трябва да си осигурим време за почивки – в момен­та, в който усетим, че сме се претоварили или не можем да се справим с някоя задача е добре да „сменим фокуса” за 10 минути. На всеки час ак­тивна работа няколко минути почивка ще ни отморят, без да изгубим работния си ритъм.

•  Добре е да се опитваме да изразяваме себе си. Мо­жем да намерим време всеки ден за някое от нещата, кои­то харесваме – от пиенето на капучино до слушането на му­зика, онлайн игра или бягство във фейсбук. Положителните емоции повишават ендорфи­на в тялото ни, което подсил­ва имунната ни система.

•  Не трябва да задържаме негативните си емоции, те ни интоксикират! Това не озна­чава да вдигаме скандали, а да кажем/покажем спокойно какво не ни допада и какво смятаме за неприемливо, както и отстъпките, които сме склонни да направим (ако е необходимо).

•  Повишаването на физиче­ската ни активност ще донесе бързи положителни резулта­ти. Заседналото ежедневие и липсата на движение се отра­зява зле на тялото и психика­та ни. Движението способства оросяването на мозъка и така енергезира организма ни. Ако нямаме възможност да спор­туваме активно, можем всеки ден да извървяваме опреде­лено разстояние пеша. Съве­тите са това да са не по-малко от 1000 крачки на ден.

•  Използването на контрас­тен душ е много полезно. Ор­ганизмът реагира на промя­ната в дневния ни режим със забавени реакции в обмяната на веществата. Контрастният душ възвръща скоростта на обменните процеси, сутрин помага за разсънването и прилива на енергия, а вечер прави съня по-спокоен.

•  Да не забравяме култура­та на хранене. Важно е какво ще поднесем на организма си - когато се храним ние изпра­щаме енергия и определени вещества до всяка наша клет­ка.

•  Чудесно ще бъде да запо­чнем да приемаме храненето не като ангажимент и нещо което правим на крак, а като празник за сетивата - от вкусо­вите рецептори, през аромата до цветовото богатство в чи­нията ни.

Разбира се, всичко това няма да подейства като ма­гическа пръчка, но ще прео­долеем по-лесно смяната на сезоните, ще влезем в релси и ще изпитаме радостта да се грижим за себе си!

„Факел на свободата“: за жените, цигарите и равноправието

„Факел на свободата“: за жените, цигарите и равноправието

Всеки ден, от първата чаша кафе сутрин, правим избор на нещата, които използваме, консумираме, обличаме. Той е съзнателен и лично наш. На пръв поглед. Отвъд него, на подсъзнанието и мислите ни е оказано влияние, което предо­пределя покупките, вкусовете и дори мнението ни. 

 

След обявяването на цига­рата за „факел на свободата“ Бернайс успява да изобрази цялата си идея в рекламата за Virginia Slims „You’ve come a long way, baby” („Измина дъ­лъг път, скъпа”)

Мира Василева

Съзнателната и интелиген­та манипулация на общест­веното мнение и поведение е важен елемент на демокра­тичното общество. В почти всяко действие в нашето еже­дневие, без значение дали в сферата на бизнеса или по­литиката, на

 социалния ни договор и етичното мислене или при обикновената покуп­ка, ние сме управлявани в решенията си. Вкусовете ни се формират от сравнително малък брой хора, които разби­рат мисловния процес и соци­алните настройки на масите. Както казва още в началото на XX век Едуард Бернайс, осно­воположник на PR-a, „Те дър­пат нишките, които контроли­рат публичното мнение.“

Защо сапунът Ivory е пред­почитан от повечето доктори в САЩ и сме убедени, че закус­ката „бекон с яйца“ е типична­та американска закуска?

Защо за една нощ изчез­ва 100 годишното табу върху женското пушене?

Има много въпроси, на кои­то единствения отговор е: за­щото Едуард Бернайс е казал така. По-неперсонифицирани­ят отговор е: заради добрите PR и реклама.

Когато запова своята ра­бота в началото на XXти век, Едуард Бернайс открива един неизползван до тогава подход в рекламата – не рекламира изключителното качество на продукта, а продава цял нов свят на потребителя. В този свят предлагания от него про­дукт е с неизмерима ценност.

От къде Едуард Бернайс е знаел, че този подход ще про­работи? Можем да се обър­нем за отговор към неговия чичо, Зигмунд Фройд. Идеите му за психологията повлияват всяко направление в общест­вената сфера, но нищо друго не е така драматично проме­нено като рекламата. Фройд и Бернайс често дискутират въ­проси, свързани с човешката психика и поведение. Именно тези разговори водят Бернайс до извода, че може да про­мени мисленето на хората за почти всяко нещо в живота им.

Промяната в начина на ми­слене на поколенията изисква синхронизирани действия по много направления и именно това е ключа за успеха на Бер­найс. Преди него рекламното лице е трябвало да „сияе“ да­леч от конкуренцията. След Бернайс нещата вече не стоят така. За първи път той използ­ва нов подход в рекламата на цигари.

Marlboro иска да продава повече от Camel, но всички ци­гарени компании се стремят към увеличаване на броя на пушачите. Ето защо American Tabacoo Company се обръща към Бернайс за помощ. Цел­та е да се премахне табуто „пушене от жени“. Чрез пси­хологическия анализ Бернайс стига до идеята, че цигарите/пурите символизират мъжки полов орган и съответно пу­шенето е предизвикателсво към мъжката сексуалност до такава степен, че напълно несъзнателно мъжете държат жените далеч от този навик. Бернайс споделя, че „жените биха пушили тъй като тогава биха имали свой собствен пе­нис“. Тези изводи са основа­та на една от най-успешните кампании на Бернайс.

Той наема красиви млади жени за участие във Велик­денското църковно шествие в Ню Йорк. Те са инструктирани да вървят в първите редици на шествието, хванати ръка за ръка, пушейки демонстра­тивно. Междувременно под­сигурява присъствието на всички известни репортери и фоторафи на мястото, на кое­то се сливат няколкото лъча на шествието .

На слеващия ден статии­те, написани от Бернайс, са публикувани в цялата страна, съпроводени с големи сним­ки, показващи смелата доб­родетелност на тези млади момичета и техния „Факел на свободата”. Целта е да се по­каже, че жените са равностой­ни на мъжете във всяко едно отношение. За една нощ „жен­ското пушене“ се превръща от табу в изразяване на женската свобода.

Бернайс спира да прода­ва на разума ни и се насочва към емоциите. Той пренасоч­ва Америка от потребление, базирано на нуждите към та­кова, основано на желанията. Фабриките спират да произ­веждат просто стоки и започ­ват да се водят от нашите желания. Това, което продава не е полезността, а имиджа на продукта. Много от предста­вите ни са напълно невярни и умишлено манипулирани. Всеки ден се води война за контрола над съзнанието ни. Милиони средства и усилията на най-светлите и креативни умове се използват за да взи­маме решания и да правим изводи, които не винаги са в наш интерес.

Едуард Бернайс създава те­орията, че хората могат да бъ­дат накарани да искат неща, от които не се нуждаят, чрез въздействие върху техните подсъзнателни желания (сво­бода, успех, любов и т.н.) Бер­найс и теоретика на пропаган­дата Уолтър Липмън, които са членове на Американския правителствен комитет за пуб­лична информация, заедно стигат до извода, че „ модер­ната пропаганда е непрекъс­нато усилие да се създадат събития, които да повляят на отношенията на обществото към предприятия, идея или група.“ (Bernays, Propaganda, 1928) Така за една нощ пуше­нето от жени се превръща в примамлива и напредничава идея.

От тук нататък цигарените компании започват да създа­ват реклами, насочени към жените.

Lucky Brand Cigarettes об­вързва цигарата с актуалната 

към момента мода за много слаби жени 

с рекламата си „За по-слаба фигура: 

Вземи си Lucky вместо към сладкиш”

 Marlboro също се включва в актуалния тренд. В пълен контраст на познатите днес на всички ни реклами на мъжест­вени каубои, Marlboro започва кампанията „Нежно като Май” за женски цигари, които са леки и приятни за пушене.

През 1930г. Chesterfield зая­вява в рекламата си на цига­ри, че “жените се вглеждат в дима …откакто гласуват” (ре­кламата по-долу)

Цигарените производите­ли стигат до там, че започват да учат жените как да пушат „правилно”. Някои компании, като Philip Morris, дори правят демонстрации за начина на пушене. Привлекателна ме­дицинска сестра обикаля ця­лата страна, за да покаже на жените правилния етикет на пушене. Тя описва и разлики­те между мъжкото и женското „дърпане”! Сред нещата, кои­то не трябва да се допускат, според лекцията, са лошия начин на отваряне на кутията, „пуфтенето като парен локо­мотив“ и следите от червило по цигарите. Това „образова­телно“ пътуване е широко от­разено в пресата.

Към всичко това се присъ­единява и Холивуд със заше­метяващите си звезди, които палят цигара от цигара.

Така комбинирането на пушенето със свободата създава нов тип потребите­ли на цигарите и доказва те­орията на Бернайс, че търсенето и желанието трябва да бъдат създавани.